Когато споделих преди време с приятели, че през април ще ходя с дъщеря ми до Брюксел, някои от тях изразиха мнението, че няма какво толкова да видим там, че било скучно и изобщо не им харесал градът. Въобще по-добре било да бях избрала друго място за разходка, например Брюш или Антверпен, щом съм решила да ходя в Белгия.
Е, моята братовчедка си избра това място за живеене и работа и аз разбрах защо изборът й е чудесен. Подреждайки и извиквайки отново в паметта си образите и усещанията, свързани с Брюксел, се опитвам да изградя една лично моя визуална-сетивна карта на града.
Започвам с въпроса. Какви образи и усещания - следи остави в мен този град – столица на ЕС? Моят бърз отговор е зелено – подредено – прецизно – красиво - спокойно.
Улиците на Брюксел са красиви и спокойни, сградите са много добре проектирани с изящни фасади, интригуващи с детайли и архитектурно въображение, парковете са просторни и добре поддържани и много, много зелени. Трафикът е уравновесен и спокоен, хората в града не бързат и не се карат на децата си, по чистите улици има оставени найлонови пликове с боклук, които прибират всяка сутрин или вечер, но и тази странност на общинската управа не ме направи скептична към града. Разхождайки се из него, Брюксел се разкрива не само като столица на Ар Нуво с изящните си архитектурни творения на Виктор Хорта, Пол Ханкар и други модерни архитекти, но и като активно място за среща на средновековен, класически и съвремен дизайн, архетиктура и изкуство.[[quote:0]]В интересните и завладяващи с дизайн и аромат кафенетата момичето или момчето на бара не само се усмихват любезно, някои сърдечно, но и с удоволствие и пълна съсредоточеност загубват 2-3 минути, за да отговорят подробно на въпросите, които им задавам.
Първият ден братовчетдка ми ми връчи дебела и тежка карта-книга на града, но се отказах от нея и предпочетох да вървим по улиците и да се ориентираме сами. Целта на този първи ден беше да се приберем сами до къщата на братовчедка ми, след като тя ни заведе до изключително модерния, като вътрешно пространство и подредба на експозициите Музей на естествените науки (Museum of Natural Sciences) или както го наричат - Музея на динозаврите, любими животински персонажи на почти всички деца, за който ще ви разкажа друг път, и ни остави да разглеждаме и да се забавляваме, а тя отиде на работа. [[more]]След повече от 2 часа и половина, прекарани във вълшебната среда на музея, ние се освободихме бавно от това енигматично пространсво и тръгнахме покрай една много красива и строга готическа катедрала на път за Европейския парламент и, кръстосвайки 3 часа из улиците и парковете, успяхме да се приберем точно навреме. Вечерта разбрахме, че сме извървяли много, много по-дълъг път, отколкото е било необходимо, но изящните архитектурни детайли из улиците и завладяващата зелена тишина на парковете, съчетана с разпръснати из зелените пространства архитектурни бижута, бяха наистина красиви и вдъхновяващи...
