ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Умората от Covid-19 – фунията, която ни засмуква

Умората от Covid-19 – фунията, която ни засмуква

Снимка: Pexels

От март целият свят живее в една друга, паралелна реалност – с маски, дезинфектанти, затворени заведения, home office-и ограничени събирания на публични места. Колкото и да е изненадващо, оказва се, че в началото на епидемията, когато мерките бяха най-строги, хората са се чувствали сравнително добре, защото са се надявали, че всичко ще свърши в обозримо бъдеще, смятат психолози. А именно сега е пикът на умората  – от епидемичните мерки, от ограниченията на културния и социален живот, от новините, изпълнени с мрачна статистика и кадрите от болнични заведения. И най-вече от невъзможността да планираме живота си – утре, следващата седмица, следващия месец.

Ето защо регионалният офис на СЗО в Европа призова правителствата да се борят със засилващата се умора сред населението като реакция на здравните рискове и мерките –умора, обхванала на места 60 % от хората, според данни на директора на СЗО Европа д-р Ханс Клуге. "Вече осем месеца хората правят огромни жертви, плащат огромна цена, която изтощи всички ни, където и да живеем и с каквото и да се занимаваме. В подобни условия е лесно и естествено да се почувстваш апатичен и демотивиран", отбеляза той.

Затова е категоричен, че властите трябва да се вслушат в гласа на обществото и заедно с него да разработят иновативни механизми, чрез които да продължат борбата с пандемията, без да пострада психичното им здраве. "Нека бъдем креативни и смели, за да постигнем това", заяви Клуге.

"Напълно очаквано е сега да бъдем в по-тежко психическо състояние, отколкото през предишните години. Конкретно и обстановката в страната също допълнително допринася", каза за агенция "Фокус" и психологът Маргарита Бакрачева. По думите ѝ от началото на извънредното положение хората са преминали през "етапа на гнева, етапа на съмнението, етапа на нееднозначните неща, когато има ограничение, но зад тези ограничения стои въпросът: "Ще се върне ли старото нормално или това ще е новото нормално?" 

Озоваваме се в една комбинирана ситуация от здравна и икономическа несигурност и невъзможност да планираме както дългосрочно, така и краткосрочно. По този начин реално са накърнени две от базовите ни потребности, което води и до зачестилите случаи на депресия и тревожни пристъпи, категорична е Бакрачева. Именно несигурността за бъдещето, драстичните промени в ежедневието и финансовите ограничения водят до известна висока степен на безпокойство, което дългосрочно се отразява върху качеството на съня и води до умора, смята и д-р Наташа Биджалани от PRIORY – асоциация на консултанти в сферата на поведенческата психология във Великобритания.

В началото хората бяха шокирани от наложените мерки, но някак се мобилизираха, не спираха да се борят, като много от тях преосмислиха ценностите си. Експериментираха в кухнята, възобновиха отношенията с най-близките си, всеки намери начин за справяне – чрез ново хоби, работа у дома, игра с децата. Но този ентусиазъм е минало. В някои семейства кризата дойде по-бързо, като особено уязвими бяха жертвите на домашно насилие и хората с нестабилна психика. Други едва сега усещат умората и безпомощността. 

И ако тогава се опитвахме да оцелеем като се адаптираме към средата, сега сме на следващото ниво – искаме да се преборим. Затова и последваха много от познатите ни събития – негативни реакции срещу крайната реторика на Националния оперативен щаб, липсата на търпимост към властта, нежеланието да се ограничава свободата ни на движение и несъгласието с необмислените епидемични мерки. И страха, че няма да излезем от тази тъмна фуния, която ни засмуква. 

 

Извинителната бележка по време на Covid-19 – тази ценна хартийка за всеки родител

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...