Успение Богородично е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни християни, и от католици. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се отбелязва рождението на Христовата майка. На този ден отбелязваме пътя на Божията майка към небесата. Празнуват всички, които носят имената Мария, Мариана, Марияна, Мариела, Маринела, Мариета и всички, кръстени на Божията майка.
Етимологията на името Мария не е много ясна - от гр. maria от евр. Мариам, името е най-често превеждано като "твърда, постоянна" и преосмислено като "прекрасна". Разбира се, Мария е и едно от най-разпространените имена в целия свят.
Според преданието Успение Богородично е денят, в който Божията майка напуска земния си живот на 64-годишна възраст. Три дни преди смъртта ѝ, архангел Гавраил ѝ се явява, за да оповести, че Бог е пожелал да я вземе в царството си, за да царува вечно с него. Последното желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
Три дни след това Иисус Христос я повежда към небесната слава, като обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват тялото ѝ в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
"Успение" всъщност означава заспиване, сън. Физическата, телесната смърт е отделянето на душата от тялото, а духовната е отделяне на душата от Бога в резултат на упорството в греха. Смъртта е неизменна участ на всеки човек, който идва на земята, но смъртта на Пресвета Богородица става "вместилище на невместимия Бог" заради своята праведност и е лека като сън.
