Ако и вие като мен през последните години сте започнали да забравяте защо обичате нашето Черноморие, начинът да си припомните е да отидете там през зимата. Искат се две неща - да успеете да си намерите къде да спите /около празниците не е толкова трудно/ и да се облечете добре /най-вече ветроупорно/.
Попаднахме в Созопол по новогодишните празници. Вятърът направо ни отвя, но въпреки всичко намирахме сили да обикаляме не само по закътаните улички на Стария град, но и по пустите плажове. Презастрояването на всички околни заливи е факт, видим дори и за най-големите романтици, но сега липсваха шумът, мръсотията, трафикът, хората. Работеха няколко кръчми дори.
Пусти пътища, спиращи дъха гледки, разпенени морски вълни и тихи созополски улички - звучи като в рая, а е само на три часа и побловина разстояние от София. Рядко се сещаме за тази дестинация през студените месеци, но зимното море не е равносилно на зимна депресия, както често съм си мислила. Морето е красиво винаги, а когато по правило е сурово и предизвикателно, каквото е нашето Черно море, нещата просто си идват на мястото.
