Начин на живот

В Урануполи, небесния град

Урануполи, малкото рибарско селище, в което живеят не повече от 1000 души, е разположено на третия ръкав на гръцкия полуостров Халкидики.

Урануполи, малкото рибарско селище, в което живеят не повече от 1000 души, е разположено на третия ръкав на гръцкия полуостров Халкидики.

Полуостровът с площ от 2886 кв. км е с най-дългата плажна ивица на континентална Гърция. Първите два ръкава - Касандра и Ситония, са добре населени, на най-източния, Атон, се намира уникалната монашеска общност. Света гора - едно от свещените места за православието, е почти незасегната от урбанизацията и е запазила много от характерния си чар и самобитност. Чудно място, благословено с море и планина.  

За древния град, дал името на сегашното селище, не се знае много. Построен около 300 г. пр.н.е. от Алексархос, брат на македонския цар Касандър, градът вероятно е бил важно средище на култ към  Афродита, за което свидетелстват намерените в местността монети с името му и с изображение на богинята на любовта. Две от монетите може да се видят в Британския музей. Останки от стени се забелязват в морето, пред съвременното селище, но дали са принадлежали на древния Урануполи, не се знае.

До 1922 г. селото е било част от Света гора, най-старото оцеляло по света монашеско общество, което според легендата е "Градината на Богородица".

Преданието разказва, че на път за Йола в Кипър Света Богородица и Свети Йоан тръгнали да посетят Свети Лазар, лодката им се преобърнала в бурното море близо до днешния манастир Ивирон. Изплувайки на брега, Божията майка останала очарована от красотата на местността. Благословила планината и замолила Сина си да превърне мястото в нейна градина. Чул се глас, изричащ думите "Нека това място бъде твое наследство и твоя градина, рай и небе и спасение за онези, които търсят спасение."

Оттогава планината е посветена на Богородица като нейна градина, в която не се позволява присъствието на други жени освен нея. Оформя се като манастирска общност през 963 г. с построяването на Великата Лавра от монаха Атанасий. И до днес този манастир си остава най-големият от 20 намиращи се на Атонската Света гора. През вековете тази уникална монашеска общност е преживяла възход и тежки времена. Свързана е с нашето Възраждане. Към момента според гръцката конституция е автономна общност под гръцки суверенитет. Духовно е подчинена на Цариградската патриаршия в Истанбул.

Тук се издига и високият 2033 метра връх Атон - мраморен връх от сиво-бял варовик, който покрит със сняг и обкръжен с облаци е красива гледка.

Днешното село, чието име в превод означава "небесен град", е


възникнало през 1922 г. на земи, притежавани от Света гора, но преотстъпени за заселване на бежанци от Мала Азия след разгрома на Гърция в Гръцко-турската война. Сега това е кокетно селце с около 1000 постоянни жители, препитаващи се с риболов и туризъм и е портата, откъдето поклонниците, получили одобрение от управата на Атон, поемат към Света гора. От малкото пристанище под известната кула от XIV век - Андроникос, най-добре запазената на Халкидики (принедлажаща някога към манастира Ватопеди, а днес - исторически музей) веднъж дневно тръгва ферибот към пристанище Дафни. Отделно тук може да се качите на корабчета за туристическа обиколка около Света гора - единствената възможност за жена да види отдалече манастирите, или да отидете на разходка до отсрещния остров Амулияни, а защо не и до някой от малките островчета с чисти плажове и кристално сини заливи.

Тази година в онова междуцарствие между лятото и есента успях най-сетне да придумам половинката си да напусне зоната на комфорта и да пътуваме извън границите на държавата ни. Избрахме Урануполи, защото и двамата не обичаме големи и шумни курорти.

Аз обичам Гърция, природата, храната, хората й и затова няма да се спирам на това дали и колко съм останала доволна, защото е ясно. Дай ми чаша фрапе и ме остави на плажа с книга или край брега на масата с бутилка Рецина Маламатина, салата и ястие от морски дарове и току-виж съм изпаднала в блажено съзерцание и единение със синьото на морето и небето. Отделно обичам да влизам в магазинчета и сладкарници, да си избирам бижута и сладкиши, натурална козметика, неща, които може да се видят и в Урануполи. Да не пропусна котките, които, със или без забрана да им се дава храна, намирам начин да нахраня. С други думи, обичайните удоволствия, които ме зареждат и радват. Сега успях да ги споделя, спечелвайки им още един почитател.