ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Велико Търново, Преображенски манастир, Боженци – пътуване със сърцето

Велико Търново, Преображенски манастир, Боженци – пътуване със сърцето

Старата столица сигурно е нещо като първата любов – в сърцето си винаги сме малко сантиментални, готови да виждаме само хубавото и да простим несъвършенствата на възрастта и забравата. 

След такава разходка всичките ми градски грижи и тревоги започват да изглеждат някак по-маловажни.
Търново е точно този град – в него има нещо вълшебно, сякаш с наклона на улиците се променя и настроението и разходката е винаги емоционална – пълна с всякакви изненади. Прашните камъни на калдъръма и цъфналото мушкато във всякакви цветове, ленивите котки и сенчестите стълби между къщите, изрисуваните фасади и усойните антикварни магазинчета, пълни със съкровища – всичко е очарователно. Царевец – полуразрушен, полуреставриран, полуизчистен и полузапустял е точно като стара крепост, която войниците отдавна са напуснали, но се старае да не губи достойнството си. Музеят на Възраждането и Учредителното събрание е почти непроменен поне от няколко десетилетия и ако се абстрахираме от прашните експонати и нелепите надписи, това е едно носталгично пътуване назад във времето, едновременно уникално и забавно.

Художествената галерия е една от любимите ми в България, защото едва ли има по-благодарен град за рисуване от този, а експозицията с японски гравюри, изложени там в момента, е в приятен контраст с класическото изкуство в останалите зали. На Самоводската чаршия, освен обичайните джунджурии, има уникално красива рисувана керамика, което си е изкуство само по себе си.

Хотелите и малките заведения са направени с въображение и носталгия към миналото, която понякога е прекалена, но подобно залитане е напълно оправдано в град с толкова дълга история. Затова пък много от обществените сгради – старата поща, читалището до Царевец, енорийското училище - изглеждат отдавна изоставени и запустели. Градът създава впечатление за място, което хората си обичат и се грижат за него, а общината нехае. Преображенският манастир е изглеждал така и преди векове. Иска ми се да вярвам в това, защото в него има нещо старо и вечно, което успокоява още преди да се влезе в окадената църквичка. Гората е докъдето поглед стига, под дървения балкон има каруца и дървени колела, изрисувани, сякаш още вършат работа. Камбаните са зеленясали, но някои от стенописите са съвсем нови. Предстои празникът на манастира и доброволци-миряни чистят и мият на двора огромни казани – точно както се е правело от време оно.

Ако в манастира времето е спряло смирено някъде до шарената черква, то Боженци мирише на много старо село. На сухо дърво и прах, на нагрети от слънцето камъни, на коприва и орехова шума – все любими мои миризми, за мен един полуразрушен хамбар може да е най-романтичното място на земята. Черните каменни плочи по покривите и тъмните дървени греди са толкова типични, че със сигурност помнят и много стъпки преди мен – бавно нагоре по баира и после подритващи камъчетата надолу.

След такава разходка всичките ми градски грижи и тревоги започват да изглеждат някак по-маловажни. Имаме толкова красота, и толкова наблизо, просто трябва да й направим повече място в живота си. 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...