Начин на живот

Велосипеди, езеро и изкуство навсякъде: Влюбена в Мюнстер завинаги

Мюнстер е избран за най-добрия град за живеене в света.

Една вечер миналата есен в „Гьоте институт“ в София слушах лекцията на Брита Петерс, една от кураторите на Skulptur Projekte Münster 2017. Казано накратко, това е публичен проект, който има за цел да образова жителите на Мюнстер и да ги накара да харесват модерното изкуство, като за целта по улиците на града могат да се видят произведения на най-големите съвременни художници.

Веднага започнах да си мечтая да посетя Мюнстер, един град с очевидно смело управление и огромен безплатен музей на открито. Оказа се, че освен това – или пък заради това – Мюнстер е избран за най-добрия град за живеене в света в категорията между 200 и 750 хиляди жители. Намира се на границата с Холандия и с право се нарича „немската столица на велосипедите“ – според статистиката гражданите на града се придвижват повече с колела, отколкото с какъвто и да е друг транспорт.

Велосипедите са навсякъде и точно като в Амстердам при гарата са натрупани на купчини, а на големите стоянки в центъра има очевидно изоставени от години колела. Благодарение на университета в Мюнстер, основан през 1780 г., градът е пълен с млади хора и е приветлив и шумен точно както подобава на студентски град.

Историята на проекта със скулптурите

Когато след войната Германия постепенно се възстановява и започва да забогатява достатъчно, за да може да си позволи отново да купува изкуство, през 60-те и 70-те години се появяват първите произведения на модерното изкуство, които намират място до старите, традиционни художници. В много германски градове това се посреща с недоволство и хората се оплакват, че новите творби са грозни, безсмислени и не могат да се слагат редом до класиците. Това се случва и в Мюнстер през 1970 г.

Управата на града прави следното – обръщат се към Каспър Кьонинг, куратор на модерно изкуство, днес вече легенда в тази област, и го молят да организира в Мюнстер инсталации на съвременни художници. Напълно по немски това отнема години, но през 1977 г. Кьонинг е готов и Мюнстер осъмва със скулптури от най-големите имена на епохата. Успехът е толкова забележителен, че кметството решава да го направи традиция.

И така и до днес на всеки 10 години Мюнстер се превръща в


музей на открито – за отбелязване е, че през тези 50 години Каспър Кьонинг все така е начело на проекта. Повечето скулптури и инсталации са прекалено големи, за да се местят, и голяма част остават завинаги собственост на града. В момента са към 70. За малък град като Мюнстер това е наистина много. Обиколката на всички произведения в града отнема няколко дни, като най-добре е да се обикаля по райони – един ден е само около езерото, един е парка на замъка с ботаническата градина, има специални скулптури при повечето факултети на университета, както и в центъра на градското гробище.

Художниците, които са поканени в проекта, работят специално за Мюнстер – по правило произведенията им са тясно свързани с историята на града или с мястото, където ще бъдат поставени. Много е трудно да изброя най-интересните. Например катедралата „Свети Пол“, построена през XIII век и разрушена през войната (91% от Мюнстер е разрушен тогава), цялата е произведение на изкуството – на фасадата й има нарисувани две огромни очи, над входа пише „Селям алейкум“ за бежанците, счупените стъклописи са заменени с напълно съвременни такива, правени от известни художници, работещи със стъкло.

Инсталация от Ханс Петер Фелдман има дори в градската тоалетна, където светят красиви цветни полилеи и има огромни картини с цветя. На границата на някогашната територия на катедралата и „светския“ град има символична бариера, направена от Даниел Бурен. На брега на езерото Иля Кабаков е написал стихове на немски, които са направени като телена мрежа, опъната високо в небето, и могат да се четат само ако се легне в тревата отдолу.

Дори малкият кей с дървена къщичка в езерото е инсталация на Жорж Пардо. В центъра има висок постамент от Томас Шюте с две череши на него, символичен паметник на тривиалното.

Електрическите кутии в целия град са украсени с цветни тръби и лампи и се наричат „Луна над Алабама“.

През XVI век в Мюнстер има религиозни бунтове и за една година анабаптистите управляват града. Когато католическата църква си връща властта, водачите на бунта са убити, а телата им са изложени на показ в метални клетки. Тези клетки и днес висят на катедралата, само че са направени от Лотар Баумгартен, а вътре символично светят душите на умрелите.

Сред останалите произведения на изкуството, които ни харесаха най-много, бяха светещите коне на Стефан Хубер, сторъката статуя на Хуанг Йотг Пинг, вдъхновена от едно безръко разпятие, пострадало през войната. Разбира се, паметникът на колелото от Ричард Артшвагер и малкото островче на Лудгер Гердес.

Една седмица не ни стигна да намерим и разгледаме всичко, но пък се влюбихме в Мюнстер. Това определено е един от градовете, в които ще искам да се връщам винаги.