ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Виена – град за лично преживяване

Виена – град за лично преживяване

Пет сутринта е, а летище София не спи дори по това време. Аз също съм буден от часове и нито септемврийските сутрешни мъгли, нито минорното настроение на служителите на летището не могат да повлияят на плановете ми за деня. Защото отивам във Виена. Отблизо тя е такава, каквато не можем да я опознаем от живописните картички – един вечен и космополитен град, където историята подава ръка на съвремието, за да образува изцяло нова динамика на живота, неоткриваема на друго място по света. Динамика, съчетана с изкуството на стилната почивка и бавното живеене, която може да бъде доловена само чрез сетивата. Вероятно усетил невидимия пулс на виенския живот, Харуки Мураками също заключава чрез свой персонаж, че „На света няма друг град като Виена“. Нима са нужни повече детайлни описания след това красноречиво признание? Вероятно е необходим само още един кратък разказ от първо лице, за да грабнете своя самолетен билет за австрийската столица след отмяната на предпазните мерки. Ето го и него!

В 7:30 самолетът се приземява на виенското летище. Всичко вече е музика. Творбите на Моцарт огласяват самолета още в първите минути от престоя ми. Отправям се към града с ясното съзнание, че всяка моя стъпка, всяка сграда, която ще видя, ще бъде досег с необятната история и култура на това място. Поглеждам към Дунава, а на брега, в непосредствена близост до хотела, в който съм отседнал, се намира величествената обсерватория "Урания", основана през далечната 1910 г. и възстановена през 1957 г. след тежки разрушения по време на Втората световна война.

Следва и неизменното посещение на Пратера – добре познатото царство на детските мечти. А също и средище на най-различни субкултури, които прекарват времето си в пълен синхрон една с друга и така създават атмосфера на приятно оживление. Когато сте в Пратера, е препоръчително да посетите и музея за восъчни фигури „Мадам Тюсо“, където световните знаменитости ще стоят редом до вас. След возене на виенското колело и останалите въртележки (които не са за подценяване) разбирам, че Виена е най-екологичният европейски град със своите зелени площи в размер на 50% от цялата територия. И въпреки натоварения трафик въздухът наистина е кристално чист.

Зеленината ме съпътства и в парк на име „Дунав“, който се простира по бреговете на реката. Там се намира и едноименната кула, в която можете да се наслаждавате на невероятни ястия, докато разглеждате града отвисоко в рамките на няколко пълни обиколки около оста на кулата. В случай че сте любители на изисканата храна, можете да посетите и легендарната сладкарница „Сахер“ и да опитате оригиналната презентация на световноизвестната торта, съзерцавайки минувачите от прозорците на втория етаж на сградата. Сладкарницата е в близост до една от най-важните сгради за световното изкуство, а именно Виенската опера. В същия район бутиците изобилстват, затова не е възможно да се приберете с празни ръце. Още по-малко пък с празни души. 

Асоциация, които ни навява името Виена, е и дворцовата красота на града. Най-популярните дворци са Белведере, Шьонбрун (неправилно изговарян като Шонбрун) и Хофбург. В последния е живяло семейството на Хабсбургите, както и самата принцеса Сиси. Там има повече от 2500 стаи, в които Европа е очаквала своята съдба. Още по-пленителен е Шьонбрун, императорското седалище на Хабсбургите. Той е разположен в краен район на града, тъй като в миналото местонахождението му е било в близко село. Зад двореца е и едноименният зоопарк, който е един от най-старите на континента. Той е заобиколен от обширни градини, сякаш излезли от приказка. В случай че се устремите към посещение на дворец или музей, отделете цял ден за разходка. Една обиколка може да бъде с цената на дълго чакане на ред за влизане. Или е възможно просто да останете толкова впечатлени от експонатите в помещенията, че да пожелаете да отделите повече време на изучаването на всеки от тях.  

И тъй като Виена е град за лично (или споделено) преживяване, разказът приключва дотук, без да има претенции за каквато и да е изчерпателност. Единственото, което остава да направите, за да потънете в неописуемата атмосфера, е да разгледате галерията по-долу. И разбира се, да очаквате мечтите ви отново да се понесат на крилата на самолет, когато кризата отмине. 

 

 

 

На опера във Виена - сега всичко е възможно!

 

Аз съм Драго. Момче и хедонист от града. За мен в началото бе идеята, облечена в словото. Ето защо чрез думите ми се срещаме между редовете. В живота си пътувам между серии от грешки и непринудени моменти на почти пълно щастие, като тази странна съвкупност прави от мен един вечен ученик. Ако все още краткият ми живот беше урок, то в основата му е схващането ми, че всяко мое постижение е следств...