Врати, прозорци, арки и всякакви възможности за евентуален преход от един свят в друг, от една реалност в друга са ме привличали винаги. А откакто за да ме извадят от едно заплашващо да ме погълне настроение на предал се на течението човек, тикнаха в ръцете ми фотоапарат, няма място, на което да не съм обръщала внимание на тези елементи. Така и в Дъблин. Там вратите са ярки, като моден цветен аксесоар, целящ да вдъхне индивидуалност на униформеното облекло. Но...

Но с влизането на място за сувенири и подаръци едно от първите забелязани от мен неща бяха колажи от тези врати, предлагани като постери, картички, книгоразделители... Оказа се, че това е дълга история, започнала преди почти 50 години зад Океана.

Около деня на свети Патрик през 1970 г. в ирландските магазини на "Пето авеню" се появява красив колаж от тези портали. Той се харесва много на посетителите и търсенето му е толкова голямо, че e поръчан плакат, превърнал се в една от емблематичните икони на Ирландия. Всички тези врати от известния плакат се намират на юг от река Лифи, част са от т.нар. грузински къщи и са утвърдена градска атракция.

Повечето цветни врати са част от домовете, обитавани някога от членовете на управляващата класа в Ирландия, богати потомци на някогашните английски заселници и завоеватели.

Къщите и вратите са от хановерския период, през който Дъблин привлича нови богатства и се подмладява, превръща се от затънтен провинциален град в най-големия след Лондон. Повечето цветни врати са част от домовете, обитавани някога от членовете на управляващата класа в Ирландия, богати потомци на някогашните английски заселници и завоеватели, принадлежащи към протестантската църква. 

Вратите на образуваното около площад "Мериън" и някои от прилежащите му улици микроградче в грузински стил с типичната архитектура, богата интериорна декорация, първоначално са били в неутрален цвят. За това как те стават цветни, в Дъблин се разказва забавната история за междусъседските дрязги на двама известни писатели, Джордж Мур и Оливър Сан Джон Гогърти. Ексцентричните джентълмени в желанието си да предпазят собствената си врата от объркването и подпирането на другия, вследствие на употребен алкохол, боядисват вратите си в зелено и съответно в червено. Така започнала модата, твърди легендата. Истината е, разбира се, по-проста. Изискванията на екстериорния вид в този архитектурен стил са твърде строги и домовете си приличат. За да се спасят от еднообразието им, жителите започват да оцветяват вратите си, да прибавят декоративни чукчета, елегантни фенери, стъргалки от ковано желязо.

Дъблин се гордее с най-дългата непрекъсната линия от запазени грузински къщи.

За съжаление, от 50-те години на миналия век тези къщи, напомнящи за английското господство, стават жертва на патриотичното чувство и много от тях са разрушени, а на тяхно място са издигнати модерни сгради. Въпреки това благодарение на съгласуваните усилия на архитекти, историци, ирландския туристически борд и защитници, тази "касапница" и обезличаване са спрени и сега Дъблин се гордее с най-дългата непрекъсната линия от запазени грузински къщи.

Ръководителят на рекламна агенция от Ню Йорк, Боб Феърън, връщайки се към хотела си в Дъблин, минава през площад "Мериън" и после през "Фицуилям" и удивен от симетрията и красотата на цветните врати, прави снимки на 40 или повече от тях с намерение да направи колаж за собствено удоволствие. При завръщането си в Ню Йорк показва колажа си на Джо Малоун, който вижда в това идеален начин за популяризиране на туризма в Ирландия за деня на свети Патрик. Правата за колажа са закупени от Ирландския туристически съвет и плакатът е носител на награда за популяризация на историческото наследство.

Сниманите от мен врати са малко, но съм с надежда за още поне едно завръщане в така обичания от мен град и за възможност за по-сериозна фотосесия.

Известния плакат и неговите цветни врати може да видите на The Doors of Dublin.