Встрани от големите хотели, от шумните и пълни кафенета и ресторанти, неочаквано, понякога точно зад ъгъла на голям магазин на известна марка, вратите от някогашния живот, от цветната, шумна, мултинационална едновремешна Ларнака, предлагат на погледа и въображението срещи с други времена, с империи, чиято слава е отминала. Те са различни - някои приличат на свежи девойки, други са като повехнали красавици със следи от някогашна хубост, но всичките са като портал към други светове. [[more]] Семейство на гръцки рибар зад едната се приготвя за вечеря, а празната къща зад друга сънува стъпките на децата на напусналия британски чиновник. В квартала на Скалата вратите шепнат молитви във възхвала на "единствения" и пророка му, а зад тази на арменския майстор златар внучета се смеят с дядо си.
Бабата с папагалите се прибира от крайбрежната улица зад овехтялото великолепие на една от тях, а спретнатият възрастен мъж, продаващ на плажа тулумбички, затваря след себе си простата дървена тъмносиня. Крехката тъга на лимоновата вечер приспива вратите и само кварталните котки остават да обикалят в нощите им.
