Споделяме превод от Дарина Бориславова от групата "Преводачки срещу патриархата", благодарение на "Феминистка библиотека", на този болезнен, но нужен текст на Роксан Гей, относно изтеклия публично проектозакон за пълна отмяна на правото на аборт в САЩ. Предупреждаваме, че текстът засяга чувствителни теми като изнасилване, сексуално и домашно насилие. Изразяваме пълна солидарност с нашите сестри, които са застрашени от проектозакона, и се надяваме на местно ниво винаги да отстояваме това основно човешко право.
Заглавната снимка е на Susan Kotzur-Yang. На плаката пише “Законните аборти спасяват животи”. Оригиналът е публикуван на 3 май 2022г.
Доведеният баща на съпругата ми е започнал да я изнасилва, когато тя била на 11 години. Насилието продължило години наред, а с напредването на времето Деби постоянно се страхувала, че ще забременее. Тя нямала с кого да говори и нямало към кого да се обърне.
Доведеният ѝ баща често заплашвал, че ще убие по-малкия ѝ брат и майка ѝ, ако Деби каже на някого, затова, когато страхът от бременност станал твърде потискащ, тя казала на майка си, че е била нападната в училище. Майка ѝ завежда Деби на лекар, който казва, че заради белезите ѝ тя явно е сексуално активна и трябва да си има приятел. Това е било в началото на 70-те години на миналия век.
По думите на Деби една бременност тогава е щяла да съсипе живота ѝ. Днес тя е на 60 години. Тя все още се бори с последиците от тази травма. Непонятно е да се мисли как една принудителна бременност би променила още повече траекторията на живота ѝ.
Когато бях на 12 години, бях сексуално насилена от няколко млади мъже. Разказвала съм тази история и ми е омръзнало да я разказвам, но не тя е най-важното. Все още не бях имала първия си менструален цикъл. И все пак, през седмиците и месеците след това, разбира се, се притеснявах, че съм бременна. Притеснявах се, че няма да разбера кой е бащата.
Ако бях забременяла, не знам какво щях да направя. Тогава бях част от католическата църква. Абортът беше грях.
Но едно 12-годишно дете не е подготвено за раждане или родителство. Травмата, която преживях, само щеше да се задълбочи от насилствената бременност. И пътят на живота ми щеше да се промени коренно.
Зашеметяващо е, че проектът зад решението на Върховния съд, което ще отмени казусът по делото “Роу срещу Уейд”, е изтекъл публично преди съдиите да планират да обявят решението, вероятно следващия месец. Това е и показателно, защото този, който е пуснал тази информация навън е искал да ни подготви.
Поне това си казвам. И слава Богу, че някой го е направил, за да знаем. За да можем да се подготвим. За да можем да се разгневим.
Не би трябвало да живеем в свят, в който съществува сексуално насилие, но ние живеем в такъв. Като се има предвид тази злощастна реалност, не бива да живеем в свят, в който някой изнасилен е принуден да износи бременността си докрай, защото малцина американци вярват, че неродените са по-важни от хората, които ги раждат.
И ние трябва да защитаваме достъпа до аборт не само в случаите на сексуално насилие. Всички, които искат да направят аборт, трябва да могат да се възползват от тази медицинска процедура. Техните причини не са ничия работа. Не трябва да се налага хората да отстояват моралите си, за да оправдаят личното си решение как да се справят с едно променящо живота им обстоятелство.
Не бива да живеем в държава, в която телесната автономия може да бъде предоставяна или отнемана от девет политически представители, повечето от които са мъже и не могат да забременеят. Всяко гражданско право, което зависи от политическите капризи, всъщност не е гражданско право.
Без правото на аборт жените са принудени да правят ужасно тежки избори. Тази тежест се стоварва непропорционално върху бедните жени и жените от работническата класа, които нямат средства да пътуват през границите на щата, за да получат необходимата им медицинска помощ. Въпреки обещанията на движението срещу абортите да подкрепя бременните жени и децата, подкрепящите “за-живота” (“pro-life”) изглежда инвестират усилия само в неродените. Същите политици, предимно мъже, които толкова често се противопоставят на абортите, правят всичко възможно да не допуснат правото на платен родителски отпуск, субсидирани грижи за децата, единно здравно осигуряване или какъвто и да е вид мрежа за социална сигурност, която би могла да подобри семейния живот.
Изтеклият документ е проект. Абортите все още са законни, макар че в някои части на страната те са до голяма степен недостъпни. Върховният съд излезе с изявление, в което се подчертава, че проектът, макар и автентичен, все още може да се промени. Въпреки това той е предвестник на ужасни неща. Цели 25 щата са готови да забранят абортите в момента, в който решението по делото “Роу срещу Уейд” бъде отменено.
В проекторешението, написано от съдия Самюел Алито, има и други тревожни съображения. Някои изразиха опасения, че при разширяване на аргументацията на съдия Алито могат да бъдат отхвърлени и други трудно извоювани права – като правото на контрацептиви и равенството между съпрузите. Това означава, че това решение отваря вратата за систематично премахване на социалния прогрес и гражданските права под най-абсурден претекст.
И това не е теоретична заплаха. Вече сме свидетели как няколко щата се опитват да изкарат транс хората извън закона като забраняват достъпа до здравни грижи за деца, които потвърждават пола им, а в щата Мисури предложеният закон може да разшири и до това отказът да важи и за възрастните.
Не знам докъде ще стигне това отнемане на граждански права, но знам, че то ще се запише катo прецедент в десетилетната кампания на консерваторите да принудят страна с 330 милиона души да се съобразява с фанатични идеологии. Това движение се стреми да управлява чрез куха теокрация, въпреки конституционното разделение на църквата и държавата.
Продължава на следващата страница...
Хората, които стоят зад тази кампания, не представляват мнозинството от тази страна и знаят това, затова постоянно се опитват да подкопаят демократичния процес. Те атакуват правото на глас, създават нови избирателни райони и прокарват непопулярни закони, за да могат да живеят в свят, изграден по тяхно усмотрение и да трупат колкото се може повече власт и богатство.
Накъде да вървим? За да се защити телесната автономия на жените, правото на аборт трябва да бъде кодифицирано във федералното законодателство. Но възможността за това изглежда много далечна. В съвместното си изявление, публикувано след изтичането на информация от Върховния съд, лидерът на мнозинството в Сената Чък Шумър и председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси не използват думата “аборт” нито веднъж. Президентът Байдън почти не я е произнасял по време на своето президентство. Трудно е да се повярва, че те са толкова ангажирани, колкото трябва да бъдат, за да защитят правото, чието име не смеят да произнесат. Докато демократите не престанат да се излежават в средата на политическата пътека – там, където никой не им идва насреща – нищо няма да се промени.
Възможността толкова много граждански права да бъдат отнети е ужасяваща.
Милиони американци сега се чудят кои от правата ни ще бъдат отнети от нас, от нашите приятели и семейства или от нашите общности. Небето пада и много от нас отчаяно се опитват да го задържат.
Докато с Деби обсъждаме голямата вероятност решението по делото “Роу срещу Уейд” да бъде отменено, започнахме да се притесняваме за потенциалните правни последици за нашия много щастлив брак. През юни ще отпразнуваме втората годишнина от сватбата си.
Когато си разменихме клетвите, всичко се промени. Вече бяхме отдадени една на друга , но връзката ни се задълбочи. В отношенията ни се появи нова и удовлетворяваща стабилност. В един момент разбрах, че бракът е нещо много повече от лист хартия, обаче наличието на този лист хартия е от значение.
Всяки от нас е работила много усилено, за да преодолее травмите, които е преживяла като дете, за да си позволи да обича и да бъде обичана пълноценно. Този живот, който живеем, нямаше да бъде възможен, ако бяхме забременяли твърде рано и против волята ни, без да имаме право на защита. Този живот, който сме създали заедно, не е политически, той е дълбоко личен. И все пак животът и телата ни продължават да бъдат обект на политически дебати. По един или друг начин те винаги са били.
Как сме свободни при тези обстоятелства? Как някой от нас може да бъде свободен?
Половината от бременностите по света са нежелани
