След пандемията връщането към нормалния начин на живот се превърна в трудна мисия за много хора. В южните страни, където общностите са свикнали да живеят заедно, това не беше толкова голям проблем, но има нации, в които цели общества не могат да се върнат с такава лекота към социализация. Това увеличи драстично социалното явление хикикомори. 

Това може да е съседът, който изглежда напълно нормален човек, но зад това първоначално впечатление става дума за личност, която със седмици не излиза от дома, не се среща с никого на живо и съществува изцяло зад вратите на собствения си дом.

Терминът хикикомори се появи в Япония за първи път през 1960-те. Някои социолози го описват като психологически ефект, а пък психолозигте - като социален феномен, но става дума за проява и на социология, и на психология. Хората, избиращи стила на живот хикикомори живеят в социална изолация и са наричани още съвременни доброволни самотници. Изчислява се, че поне половин милион млади японци са избрали такъв живот и още половин милион са жителите на Япония на средна възраст.

Министерството на здравеопазването, труда и благоденствието в Япония описва хикикомори като състояние, в което човек отказва да напусне дома на родителите си, не учи и не работи, изолира себе си от обществото и семейството, обикновено обитава отделна стая поне за 6 месеца. Психиатрите пък определят хикикомори като проблем на късните 20-ет години в живота на обърканите млади хора и отказ да пораснат. Психиатрите не откриват други патологични поведения на хората, живеещи в хикикомори. Ето и останалите описания на този начин на живот:

* Човек прекарва по-голямата част от деня си всеки ден единствено у дома

* Избягва социалните контакти и социалните връзки от всякакъв тип, дори онлайн

* Има социално поведение, което го обезличава и човекът се чувства изцяло незабележим

* Това поведение продължава поне 6 месеца

* Не се касае за депресия, тревожност или друга психологическа дисфункция, а става дума за социално оттегляне

Продължава на следващата страница...