Начин на живот

Юбилей сред бледорозови лалета

Там, където избираме да влезем, атмосферата е непринудена, уютна. В кьошето на диваните невъзмутимо придремва едър котарак... Място точно като за мен.

Не стига че юбилеите ми стават толкова закръглени и натежали от години, ами според "обичайното право" по тези земи очакванията са празникът да придобие размерите на сватбено тържество, където ти самият се изгубваш. Е, аз не съм много социално желателна и обикновено правя нещата не "както трябва", а като си искам! Затова рожденият ми ден започва със слънчеви лъчи, минаващи през тънките пердета на хотелския прозорец в Амстердам, спокойна закуска, бъбрене, посещение в близкия Държавен музей, където гостува и изложба от картините на късния Рембранд (но за това – друг път)...

Виж, като поемаме, водени от указанията в Гугъл, към пазара на цветята, става интересно. Времето е променливо, а дъщеря ми тръгна болна от България, така че покрай идеята да стигнем до прочутите холандски лалета – защото по балконите, градинките и парковете цъфтят минзухари, нарциси, зюмбюли, но не и този цветен символ на страната – се оглеждаме и за аптека или дрогерия, откъдето да се сдобием с нещо за сваляне на температурата. Излизаме на поредното мостче и докато оглеждаме огромните витрини на ъгловия сексшоп (“за нея и за него”), от вратите му излиза достолепна и елегантна госпожа с вид най-малко на председател на комисия от Европейския парламент. Това е повод да поразсъждаваме за и против стереотипите... Така влизаме в магазин – на пръв поглед дрогерия, където желанието да се сдобием с артикул, спиращ покачването на температурата, предизвиква суетене и млад мъж подхваща образователна беседа за вредата от този вид лекарствени препарати... Не сме обърнали внимание, че аптеката е био. Така че вместо терафлу имаме пакет с бонбони за смучене, съдържащи много ценния мед от манука, за който ние дори не бяхме чували. Както се казва в клишето, животът е един урок...

До пазара на цветята по тротоарите има поизличени рисунки – така следвайки го, си създаваш усещането за приключение в търсенето на съкровище... Самият пазар е пъстър, многолюден, има не само букети, саксии, разсади, луковици... Сушени цветя висят, сувенири... Лалетата са разнообразни, в толкова много цветове – букетът, който получавам, е голям, от няколко връзки бледорозови. Прекрасен е... От красотата му, деликатна и нежна, в душата ми се разлива топлина и кротка светлина.[[more]]Вливаме се в навалицата от хора – местни и туристи – и наобикаляме магазините за сирене от едната страна на пазара. Холандското твърдо сирене е известно. Във всяко едно магазинче са подредени малки, гладки жълти питки, резени... На дървени дъски пред различните артикули са нарязани, за да може да се опита, има и малки порцеланови панички с типични и подходящи сосове. Наистина за мен, като почитател на и любител изкушението, е непреодолимо. Изпадам в ситуацията на Мечо Пух на гости – искам от всичко...

Е, не минава и без малко блеене по витрини и в магазините, не само за сирене. И после сме на обяд. Там, където избираме да влезем, атмосферата е непринудена, уютна. В кьошето на диваните невъзмутимо придремва едър котарак... Място точно като за мен. Изпивам малка, почти като напръстник чашка с червено порто и голяма чаша чай от свежа мента; тази топла напитка, както и руколата, ще са моят вкусов и ароматен спомен за Амстердам.

Следобед се разхождам сама... Забелязвам различни символи по сградите на улицата, на която е хотелът ни. На номер 23 живее пухкава, огромна котка, която невъзмутимо дреме зад прозореца...

За вечеря сме в шумна квартална пицария, намираща се на една от дъгите, ограждащи едно от онези интимни площадчета, които ме умиляват, независимо в кой град се намират. Чашата червено вино, разговорите на вечерящите, влизащите и излизащите, гледката на обичайната градска вечер – група тичащи, майка и две дечица на велосипеди... Сякаш съм у дома и се сливам с излъчването на спокойствие и ненатрапчиво очарование.

Тежки маси и тържества ли? Е, не, не е за мен!