ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За Троя и гнева Ахилев

За Троя и гнева Ахилев

Не се чуствам комфортно на територията на Турция. За мен тази страна е прекалено мъжка, душата ми е скована, като онези странни, сиви, връхни дрехи, с които част от пребрадените жени са облечени – сякаш зазидани в бетонен кофраж, дори традиционните бурки не внасят този гневен смут, характерен за настроението ми по време на пребиваването ми в тази наша съседка, колкото тези подобни на работни престилки от заводски цех дрехи. Заради това, а и поради факта, че животът и без това ни поднася дотатъчно поводи за дискомфорт, Турция не е моето място, но понякога посещението й не може да бъде избегнато.

За да се докосна до древния, възпят от Омир град, Троя, намиращ се в най-западната част на Мала Азия, край пролива Дарданели на брега на Егейско море, на полуостров, наричан в древността Троада, се наложи да отседна в съвременния град Чанаккале, за който нямам желание да споделям впечатления.

Троя за съвремения свят е открита благодарение на вярата на богатия немски бизнесмен и любител археолог Хайнрих Шлиман в описаната от Омир война.

Днес слоевете останки от цитаделата на града са номерирани с римски цифри от 1 до 9. Първият град, от слой номер 1, е основан в 3 хилядолетие преди новата ера, през бронзовата епоха. Благодарение на изгодното си местоположение е бил процъфтяващ град, дължащ просперитета си на контрола върхе преминаващите през тесния пролив кораби и морската търговия.

Разкопаните през 1871 г. от Шлиман останки от пласт номер 2 са обявени от същия за Омировата Троя, но всъщност са от много по-древен град, 2600-2250 преди новата ера. Най-вероятният кандитат за града от Илиада обаче е пласт номер 7, 1300-1190 преди новата ера. От него всъщност няма и много запазено.

Арехеологическият паметник ме посреща с големия дървен кон, наобиколен от обичайните за такива места японски туристи. Чисто е и добре организирано. Мястото е обширно, запазените стени от различните исторически епохи са тихи, спокойни – излъчват едно благосклонно снизхождение...Може да се разхождаш и да се потапяш все по-дълбоко и по-дълбоко назад в миналото. Дочуваш зънтящите стрели на обсадилите града ахейци и сърцето ти се свива пред гнева Ахилев. Бяла котка, излегната върху синя пейка за отдих, те връща в съвремието.

Легендарният град, един от най-значимите исторически паметници по света, е добре поддържан. Разглеждайки го, забравяш, че всъщност си в онази част от света, върху която ние, българите, имаме обичай да прехвърляме неумението си да организираме по привлекателен начин за туристите собствените си значими културно-исторически паметници.

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...