В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #Мястото. Проектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.
Земенският манастир „Св. Йоан Богослов“ е един от най-старите в България, със забележителна архитектура и уникални автентични стенописи. Основан е през XI в., а по времето на Второто българско царство влиза в пределите на крепостта Землинград, която охранява Земенския пролом на р. Струма.
Манастирът се намира на един от североизточните склонове на Конявската планина, в началото на Земенския пролом, на левия бряг на река Струма. Разположен е на около 1 км югоизточно от град Земен, област Перник.
Уникална за Балканите архитектура
Един от малкото оцелели паметници на българската средновековна архитектура и стенопис се състои от църква, малка камбанария и две свързани помежду си сгради. Църквата е най-старата и най-забележителната в архитектурно отношение сграда в Земенския манастир. Тя е кръстокуполна триапсидна постройка – представлява кубообразно помещение с купол от камък, разположен върху висок цилиндричен барабан, а стените ѝ са от дялани блокове – бигор, споени с хоросан.[[more]]При обновяването на манастира през XIX в. църквата се сдобива с пряк вход от двора към олтара. Самият олтар представлява масивна каменна плоскост с под от разноцветни мраморни и каменни плочи и антични тухли. За каменния олтар има предание, че изпълнява желания, ако поставиш върху него лявата си ръка.
Живите образи в храма
Интересът на специалистите към паметника се дължи не само на неговата архитектура, но и на забележителните стенописи от XI–XIV в. Тези живи, реалистични образи се отнасят към т.нар. народно направление в изкуството на Второто българско царство, което е извън официалните течения в средновековната стенопис.
Стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на XI в. Единственото оцеляло изображение от първото изографисване на храма е на св. Анна.
Емблематична за Земенската църква е сцената с изковаването на пироните, с които Иисус Христос е прикован към кръста.
Уникален е стенописът с двойния Христос от сцената „Причастие на апостолите“. За разлика от обичайното изображение, при което Иисус Христос дава с едната си ръка хляба, а с другата – виното, тук са изографисани два образа на Спасителя.
Впечатляващи са сцените „Успение Богородично“, „Благовещение“, както и шест ктиторски портрета, между които на деспот Деян Драгаш и съпругата му Доя – един от най-ранните запазени портрети на български боляри. Според експерти това изображение има висока художествена стойност, съпоставима с образите на севастократор Калоян и Десислава в Боянската църква.
Сред стенописите, датирани от около ХІІ в., може да се различи сюжетът „Отхвърляне даровете на Йоаким и Анна“, останки от изображенията на царска особа – Давид или Соломон, както и части от ликовете на св. св. Константин и Елена.
Тук може да се види един от най-ранните стенописи с образа на св. Иван Рилски, открити досега.
Църквата, която винаги оцелява
Забележително е, че манастирската обител е била разрушавана и възстановявана многократно, а църквата е успяла да оцелее повече от девет века. Манастирът е разрушаван по времето на битките на Кракра с византийците, сръбските опустошения от 1189 г. и османските набези в края на XIV в.
През 1867 г. майстор Миленко Велев от село Блатешница построява първата манастирска сграда, осветена на 20 май (деня на св. Йоан Богослов). Оттогава на този ден се провежда традиционният пролетен събор за прослава на светеца.
През XIX в. манастирът е не само религиозен център, но и революционно средище. В навечерието на Априлското въстание земенският игумен Михаил организира чета, която да се включи във въстанието, и заплаща с живота си за това. След Освобождението към манастира, в двора до жилищното крило, е добавена малка камбанария, а в началото на XX в. поп Янаки Митов построява новата двуетажна манастирска сграда.
Земенският манастир днес не се обитава от монаси. Църквата е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а манастирът е филиал на Националния исторически музей.
Този документ е създаден в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.
