Не знам защо някои жени водят мъжете си в мола, но гледката на мъж пред пробна, държащ чанта и закачалки, е една от най-жалните. Клети, оклюмали, прегърбени, позадрямали, тези бедни души са като пленници на суетата. Лишени от характер, мъжественост, лишени от въздух, воля, а понякога и от местенце дори да поседнат... горките.
Като разглеждах тези снимки, си дадох сметка какво причинявам на съпруга си. Една агония, едно изпитание на психиката, което не съм съвсем сигурна, че той е способен да понесе. Няма вече, обещавам, но пък е толкова удобен!
Освен че се смях със сълзи на много от тези кадри, разпознах позата, разпознах цялото това отчаяние, което толкова пъти съм пренебрегвала, прехвърляйки една закачалка от лявата в дясната му ръка, а през врата му - яке и чанта...
Посмейте се и вие и да си обещаем, че от утре на пазар сме само с приятелки!
