На 5 януари отбелязваме Попова Коледа. Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи. Народните вярвания глаят, че този празник затваря цикъла на "мръсните дни", които започват от 25 декември.
Поверието гласи, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са "некръстените" дни, в които новороденият Исус Христос не е получил все още Светото кръщение.
В този ден в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата и пуска в нея кръст. После със светената вода и китка босилек ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или във водоем.
Този ден е първият от поредица водни обреди. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, често наричани Водици. Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден небето се отваря, но само праведните могат да го видят и да си пожелаят нещо, което се сбъдва.
На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят "совойници". Те са неженени моми, облечени като булка и младоженец. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук. В Родопите пък споделят вярването, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.
Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Трапезата на Попова Коледа е постна – боб, зеле, постни сарми, плодове.
Закуска за шампиони, и то по време на пости
