Имам страхотни спомени от Златни пясъци от моето детство - чисти плажове, уютни заведения, усмихнати хора и невероятно поддържани станции по пътя от Варна към спирките "Писател", "Хоризонт" и "Журналист". Често ходехме на разходка и до Албена, защото там беше красиво, тихо и много зелено. Особено ми е мъчно за Слънчев бряг и Несебър, такива каквито ги помня - красиви, зелени и опасани от безкрайна морска шир. Разположени един до друг, те умело балансираха между удоволствието от разходка сред архитектурно-историческото богатство на Стария град на Несебър и широката ивица на Слънчев бряг с модерни нови хотели, обградени от пясъчна ивица и много зеленина. Днес Несебър се превърна в битпазар, а Слънчев бряг е презастроен и хаотичен, без сенките на дърветата и спокойствието на плажовете. Името на курорта се споменава единствено и само в криминалните хроники и се асоциира основно с безпаметните пиянства на чуждите туристи и съмнителните посетители на клубовете.
Но преди години, на 20 март 1966 г. знаменият британски писател Артър Еперон, определян за "приятел на пътешествениците", прославя летните курорти на България дори зад океана - в престижния "Ню Йорк Таймс". Според автора, който е и редактор на раздела за пътешествия в някои от най-продаваните световни издания, Златни пясъци и Слънчев бряг са построени едва след като са проучени най-елитните световни курорти на Френската Ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями Бийч. Защото целта на проектанти, архитекти и строители била да копират доброто и да избегнат лошото, обяснява Еперон.
Тъй като резюме на статията на пътешественика за България беше разпространена в социалните мрежи, тя подтикна към множество коментари на хора, които подкрепят или критикуват българския туризъм. Има и такива, които не вярват в автентичността на текста, въпреки че тя може да се потвърди в дигитализираните архиви на изданието. Според Еперон българите като цяло са се справили със задачата да създадат малки курорти, на отстояние един от друг, разделени от девствени плажове. Като същевременно растителността е съхранена, а хотелите и ресторантите са построени сред нея, но без да я унищожават. Авторът определя свръхмодерните по онова време курорти като спокойни и сенчести, особено когато термометрите показват над 30 градуса. И добавя, че гледката пред хотелите е нещо, което много от нас отдавна са забавили - необятна морска шир и дървета.
За Еперон ресторантите са построени с въображение, а персоналът е отзивчив и говори английски. За него храната у нас има ароматите на Изтока и е по-добра отколкото тази в Гърция, макар и не толкова добра като ястията на Франция и Италия. За изследователя най-вкусните ни гозби са сармите, миш-маша, пълнените чушки и запеченото бяло сирене в пергамент. И тогава, както и досега, в ресторантите на нашето Черноморие се е консумирало основно свинско месо, говеждото се предлагало по-рядко, а българите сме обяснявали кулинарния си избор с шегата, че сме "заменили воловете с трактори". Британският журналист си е служил и с конкретен ценоразпис на хотелите, като изборът на гостите е бил между луксозно, първа и втора класа настаняване, чиито цени варират от 8,50 щатски долара за луксозна стая до 3,50 долара за втора класа. За ВИП-обслужване трябвало да се платят по 11 долара на нощувка, в което се включвал и транспортът от и до летището.
И още ...
Иглика Касабова
Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...
;void(0);){kind=link}
