ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Златните години на българските черноморски курорти

Златните години на българските черноморски курорти

Снимка: Слънчев бряг/ Изгубени в миналото

Имам страхотни спомени от Златни пясъци от моето детство - чисти плажове, уютни заведения, усмихнати хора и невероятно поддържани станции по пътя от Варна към спирките "Писател", "Хоризонт" и "Журналист". Често ходехме на разходка и до Албена, защото там беше красиво, тихо и много зелено.  Особено ми е мъчно за Слънчев бряг и Несебър, такива каквито ги помня - красиви, зелени и опасани от безкрайна морска шир. Разположени един до друг, те умело балансираха между удоволствието от разходка сред архитектурно-историческото богатство на Стария град на Несебър и широката ивица на Слънчев бряг с модерни нови хотели, обградени от пясъчна ивица и много зеленина. Днес Несебър се превърна в битпазар, а Слънчев бряг е презастроен и хаотичен, без сенките на дърветата и спокойствието на плажовете. Името на курорта се споменава единствено и само в криминалните хроники и се асоциира основно с безпаметните пиянства на чуждите туристи и съмнителните посетители на клубовете. 

Но преди години, на 20 март 1966 г. знаменият британски писател Артър Еперон, определян за "приятел на пътешествениците", прославя летните курорти на България дори зад океана - в престижния "Ню Йорк Таймс". Според автора, който е и редактор на раздела за пътешествия в някои от най-продаваните световни издания, Златни пясъци и Слънчев бряг са построени едва след като са проучени най-елитните световни курорти на Френската Ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями Бийч. Защото целта на проектанти, архитекти и строители била да копират доброто и да избегнат лошото, обяснява Еперон. 

Тъй като резюме на статията на пътешественика за България беше разпространена в социалните мрежи, тя подтикна към множество коментари на хора, които подкрепят или критикуват българския туризъм. Има и такива, които не вярват в автентичността на текста, въпреки че тя може да се потвърди в дигитализираните архиви на изданието. Според Еперон българите като цяло са се справили със задачата да създадат малки курорти, на отстояние един от друг, разделени от девствени плажове. Като същевременно растителността е съхранена, а хотелите и ресторантите са построени сред нея, но без да я унищожават. Авторът определя свръхмодерните по онова време курорти като спокойни и сенчести, особено когато термометрите показват над 30 градуса. И добавя, че гледката пред хотелите е нещо, което много от нас отдавна са забавили - необятна морска шир и дървета. 

За Еперон ресторантите са построени с въображение, а персоналът е отзивчив и говори английски. За него храната у нас има ароматите на Изтока и е по-добра отколкото тази в Гърция, макар и не толкова добра като ястията на Франция и Италия. За изследователя най-вкусните ни гозби са сармите, миш-маша, пълнените чушки и запеченото бяло сирене в пергамент. И тогава, както и досега, в ресторантите на нашето Черноморие се е консумирало основно свинско месо, говеждото се предлагало по-рядко,  а българите сме обяснявали кулинарния си избор с шегата, че сме "заменили воловете с трактори". Британският журналист си е служил и с конкретен ценоразпис на хотелите, като изборът на гостите е бил между луксозно, първа и втора класа настаняване, чиито цени варират от 8,50 щатски долара за луксозна стая до 3,50 долара за втора класа. За ВИП-обслужване трябвало да се платят по 11 долара на нощувка, в което се включвал и транспортът от и до летището.

И още ... 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...