Неделен книжен клуб

10-те най-важни заглавия за 2019-а, които да си вземем от Панаира на книгата

По нещо за себе си, по нещо и за подарък

10-те най-важни заглавия за 2019-а, които да си вземем от Панаира на книгата

Снимка: Pexels

Днес започва Панаирът на книгата и може би мнозина от вас вече са си набелязали определени заглавия, докато други ще използват мястото и събитието, за да си подарят нова книга, а защо не и да изберат няколко за подарък на близките си хора, но без да имат ясна идея към какво да се насочат. Точно затова сме щастливи да споделим с вас специалната селекция, която направи Светлозар Желев. Близо 100 книги, но и с финален списък от 10-те най-важни. 

Скъпи приятели, отново ще потънем в книгите, ще купим подаръци за нас и близките ни, ще открием нови автори и светове, ще открехнем още врати към красотата, емпатията и човечността. Ето моите лични препоръки за няколко книги. Към 100. Дотолкова успях да се огранича. С по няколко думи за тях. Но ако искате 10-те най-важни за мен, вижте ги в края на този дълъг текст. В него книгите са по издателства, само поезията е отделно. Ще бъда и VIP книжар по покана на издателство. Ще се видим там, а сега, ето ви четиво! Много дълго, но надявам се, полезно.

Ciela

„Чекмо“ на Момчил Николов

Момчил in his best. Историята на Българите от нашето поколение през личната история на едно момче, тръгнал по крив или неведом път, напуснал страната си, но носещ я винаги в себе си. Забавен, но и дълбок, лек за четене, но и замислящ, романът минава през всички важни моменти на края на развития социализъм и прехода. И още по-интересното е, че е по абсолютно действителния образ на човек и живота му. Дори беше в София на премиерата! 

„Струни“ на Радко Пенев

Много различен от предните му два романа, но също толкова талантливо разказан. Миналото ни застига винаги, то обуславя живота и постъпките ни и затова трябва да се освободим от него. Много силен и болезнен роман.

„Германският пациент“ на Михаил Вешим 

След „Английският съсед“, „Нашингтон“, „Руският съсед“, сега и германците идват! Смехът и иронията са гарантирани.


„Под различни небеса“ на Норман Дейвис 

Изключителен исторически изследователски труд на един от най-големите съвременни историци за пътешествията и походите на човечеството в неговата история. Ако обичате историята, това е една от трите най-важни книги през тази година. Другите две ще видите по-надолу.

„Градината с камъните“ на Никос Казандзакис

Казандзакис. Никос Казандзакис. Всяка негова книга си заслужава. 

„Седем градски гряха“ на Благой Иванов 

Графична новела т най-чист вид, при това хорър. От най-добрия познавач на жанра, в съчетание с един от най-добрите ни съвременни илюстратори – Петър Станимиров. Дано продължават.

„Ангелски езици“ на Димитър Динев

Може би един от най-любимите ми романи за последните 20 години. Човешката история на разделението от комунизма и двама герои, събрани след падането му във Виена. Много човешка. Прочетете тази книга, това е литература. 

„Антихрист“ на Емилиян Станев

Едно от най-добрите произведения на литературата ни от втората половина на 20 век. Класика, която си струва да бъде във всяка българска библиотека. 

„Фотографът“ на Галин Никифоров 

Преработено преиздание на култовия роман на Галин Никифоров, позабравен през годините, но проправил му пътя към голямата литература и наградите „Роман на годината“ и „Елиас Канети“. Един фотограф в опит да заснеме Смъртта. Много, много добра.

Поразените“ на Теодора Димова

Историята на първите месеци след 9 септември, трагедиите на избитите без съд и присъда и техните семейства, за личната омраза като класово оръжие, за извращението на комунизма от злобата и ограничеността на хората, но и за светлината у хората.

Colibri

„Изкуството да живеем просто“ на Шунмьо Масуно

Като създател на „Движението за бавно живеене и наслада от живота“, на мен тази книга ми даде много теми за размисъл, съвети, гледна точка и внесе хармония в напрегнатото ми ежедневие през последните дни. Горещо препоръчвам, не я пропускайте! Забавете времето, подарете на себе си и близките си малко лекота.

„Ефектът Сюзън“ на Петер Хьог 

След „Госпожица Смила и нейното усещане за сняг“ Хьог вече е един от авторите, които никога няма да ми омръзне да чета. Толкова лекота има в писането му, толкова бял и светъл е стилът му на разказване. Все едно си в онази смълчана, изпълнена със сняг скандинавска гора, на брега на ледено езеро и очакваш северното сияние да заблести над главата ти. Такъв ми е. 

„Розата на Балканите. Кратка история на България за любопитни читатели 19 и 20 век“ –  т. 1 и 2, на проф. Иван Илчев

Най-важната, според мен, книга в областта на историята, излязла през тази година, а и не само! Най-доброто достоверно историческо и прекрасно разказано повествование, което имаме като историческо описание на 19 и 20 век. Направете си този подарък, на вас и близките ви! Смятам, че е задължително. 

„Глад“ на Джамал Уариаши 

Най-силната и потресаваща, дълбока, социално и политически ангажирана книга на последните години. Уариаши успява с лекота да засегне почти всички проблеми на съвремието ни – от свободата на словото и политкоректността, през съдебната система, неравенството и социалната несправедливост, до педофилията и благотворителността, социалните мрежи и лесната стигматизация, езика на омразата и благородството. Блестящ роман.

„Изнасилени от чудеса: неоторизирана биография на "Ийгълс оф Дет Метъл“ на Радослав Парушев 

Вероятно не помните, но „Ийгълс оф Дет Метъл“ всъщност беше групата, която свири през онази ужасяваща нощ в залата „Батаклан“ в Париж, когато загинаха толкова много хора от ръцете на терористи. В може би най-силно политическия и обществено ангажиран роман Радослав Парушев ни дава възможност да потърсим отговори на въпроси, които дори не ни се иска да зададем. За мен  заедно с „Чекмо“ на Момчил са най-оригиналните заглавия на тази година. 

„Преходът. България 30 години по-късно“ от (по азбучен ред) Александър Андреев, Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, Антоний Тодоров, Антонина Желязкова, Георги Лозанов, Евгений Дайнов, Емил Хърсев, Иван Кръстев, Иван Стамболов-Сула, Искра Баева, Мария Василева, Михаил Иванов, Николай Михайлов

Мисля, че дори само имената на хората, писали в този сборник, различните им гледни точки, са идеалната среда да намерим някои от така нужните ни обяснения за прехода. И да потърсим решенията на проблемите ни. 

„Ще те защитя“ на Питър Мей 

Първата книга от нова трилогия на Питър Мей след убийствената „Човекът от остров Луис“! Със сигурност един от най-любимите ми автори на трилъри през последните 10 години. Лиитературен и дълбок, мрачен и поглъщащ – като нощта на Оркнейските острови. Ако обичате тези жанрове – това е вашият човек. 

„Кари Мора“ на Томас Харис 

Томас Харис. След Ханибал Лектър няма какво да ни спре да отворим всеки негов роман. Просто трябва. Никога не знаеш какво те дебне между страниците…

„Хроника на камък“ на Исмаил Кадаре 

Магическият реализъм на Балканите. Надявам се, че съвсем скоро Кадаре ще получи полагащия му се "Нобел". Романът е красив – като каменно градче по залез, а образите му са по-светли и от лъчите на слънцето. Пуснете тази красота в дома и сърцето си.

„Убийството на командора“ на Харуки Мураками 

Мураками, зрял, още по-силен и увличащ. Очаква се и още една негова книга за панаира. Но със сигурност този роман е задължителен за всички фенове на Мураками, а и не само. 

„Дилър на реалности“ на Николас Димитров 

Поредното чудо с български произход! Книга, която завладя Русия и рускоезичния свят, от българин – Николас Димитров. В любимия ми жанр на антиутопията, киберпънк, фантастика. Много е яко.

И новите книги от поредиците на Елена Феранте и Давид Лагеркранц, последните книги от легендарните „Неаполска тетралогия“ и „Милениум“, „Лисицата“ на Дубравка Угрешич, новият Йън Макюън. Само отбелязвам, сигурен съм, че няма да ги пропуснете.

Има още...


Жанет 45

„Новаци“ на Реймънд Карвър 

Може би най-добрите разкази от най-добрия разказвач на света. И да, има и Чехов, и Йовков. Но за мен си е Карвър. 

„Империята трябва да умре“ на Михаил Зигар

Ето и третата най-важна книга в областта на историята за тази година. За Русия, обективно и разголващо. Няма да повярвате на очите си и ще разберете какво не знаем всъщност за тази така обичана и мразена от нас българите световна империя. Какво е причинила на собствените си граждани и на другите, защо е такава и защо трябва да умре.

„Синът на управителя на сиропиталището“ на Адам Джонсън 

Много чакана и напълно оправдала всички очаквания. Северна Корея винаги ми е била интересна, а историята, която Джонсън разказва, е просто завладяваща. Прочетете я!

„Случки в близката нереалност“ на Макс Блехер 

Само ще спомена потресаващо въздействащите илюстрации на Тео Ушев и ще кажа, че тези два кратки романа затвърдиха поклонението и уважението, което изпивам към румънската литература от средата на 20 век. Какви гласове, каква сила на писането! И с Вирджил Георгиу, за който много съм  говорил, а сега и с Блехер – световни писатели. Абсурдизмът в романите на Блехер е толкова пропит с едно от най-плътните въздействащи и богати писания, че си като след бутилка порто след всяка страница. Пир за сетивата е тази книга. 

„Изядената ябълка: 101 управителски истории“ на Митко Новков 

Тя е притча, "дзен коан" върху властта, текста и контекста, върху литературната критика и едновременно проза и поезия, афоризъм и ироничен каламбур – едно истинско ерудитско упражнение по стил. Забавно и замислящо, богато на смисли и мисли повествование, едновременно четивно и увличащо, което ни води в едно приказно пътешествие из това какво е литературата и литературната критика. 

„Пешеходен град“ на Джеф Спек 

Защото е супер важно в какво живеем и в какъв град бихме искали да живеем. И как да го постигнем.

"В памет на паметта“ на Мария Степанова 

За тази книга ми е много трудно да говоря. Тя просто трябва да се прочете. Направете го – тя не може да се разкаже, дори да се загатне. Със сигурност още ме държи въздействието й. Ей сега, докато пиша, пак настръхнах. Прочетете я. 

„Хроники на неведомото“ на Николай Терзийски

Още по-силен Николай. Отново много силна история, историчност, език и стил, още по-мащабно от първия му роман. Имаме писател. 

„Отивам си е възвратен глагол“ на Тайе Селаси – Африка, както никога не сте я виждали и почувствали. Вижте я и нека ви докосне и разкаже.

Лист

„Моят едипов комплекс“ на Франк О‘Конър 

Един от най-добрите майстори на разказа – най-после и на български език! Радост за всички ценители на кратките форми. Е, по английски кратки – 20 до 30 страници е един разказ. 

„Смърт във вода“ на Кендзабуро Ое 

Толкова е красив стила на Ое, че чак е неземно. Ако искате да се отнесете в мъгливите гори на японските планини, с ромона на поток, шума на листата и аромата на цветове, отворете страниците на тази книга. 

„Онзи в мен“ на Сам Шепърд 

Сам Шепърд. На български. Вземете го. 

„Кладата на суетата“ на Том Улф 

Един от епохалните романи на 20 век – и той най-после на български. Просто класика. 

Последните книги, които сте пропуснали от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“. Надявам се, имате останалите. Не пропускайте нито една. Блестящи автори, чудни илюстратори – млади, български. Прекрасен издателски проект е това.

Пергамент прес

„История на англоезичните народи“, т. 1-4 на Уинстън Чърчил 

За това е Нобеловата му награда на Чърчил, за литература и за тези книги. Сега излезе последният (четвърти том) и за това ги отбелязвам. 

Всички книги на Кормак Маккарти – един от съвременните класици на световната литература. „Кървав меридиан“ е друга от книгите, които ми отвинти главата през тази година. Велик е Кормак Маккарти!

Факел Експрес

„Свети вълк“ на Елена Алексиева 

Награди през 2019: „Перото“,  „Роман на годината“, за проза на портал „Култура“, номинирана за „Хеликон“ и „Елиас Канети“. Напълно заслужено. И това е достатъчно. 

„Серотонин“ на Мишел Уелбек 

Френският Радослав Парушев, но с още повече мрак и без никакво чувство за хумор. Уелбек идва с тази книга като конник на Апокалипсиса. И надува първата тръба. Дано наистина не е прав. Но трябва да знаем всички възможности, за да не ги допускаме. Антиутопията е майка на утопията.

И още...


ICU

„Бегуни“ на Олга Токарчук 

"Нобел", туй-онуй. Извън шегата – най-любимата ми книга на Токарчук. 

„Истории от 90-те“  

Сборник, красиви истории за грозни времена, книгата за живота на нашето „изгубено“ поколение по онова време.

Изток-Запад

„Кастинг за месия“ на Петър Делчев 

Преиздание на един от най-интересните и оригинални български романи от последните 10 години. И всички негови читатели чакаме продължението! 

„История на Древния Рим“ на Мери Биърд П

Популярна, достъпна, вярна, задълбочена и достатъчна история на Древния Рим от една от най-популярните съвременни специалистки по темата. Винаги трябва да се чете история.

Аквариус

„Някой си господин Пекелни“ на Франсоа-Анри Дезерабл 

Много обичам романи от писатели за писатели. Това е един прекрасен поклон към Ромен Гари. А мосю Дезерабл ще гостува и на Софийския литературен фестивал – може да си вземете автограф за вас или близките ви.

Хермес

„Странстващият албатрос“ на Деметра Дулева

Дебютен роман, който разказва приказка, тъжна, самотна, родна и далечна, историята на една жена, чийто живот е винаги другаде. Най-впечатляващият литературен дебют за мен, не само през тази година. 

„Нощ“ на Камелия Кучер 

Харесах авторката още с първия й роман „Дом“, а след „Нощ“ я харесвам още повече. Тя може да споделя и да ни кара да чувстваме. А това никак не е лесно в днешно време.

Книгомания 

„Идеи без граница: 30 интервюта със световни артисти от България“ на Даниел Ненчев 

Срещи с Кристо, Тео Ушев, Райна Кабаиванска, Александрина Пенданчанска, Капка Касабова, Ясен Гюзелев, Владо Тодоров... Ето с тях наистина се гордея.

Поезия 

Която и книга да вземете от тези няма да сбъркате. Беше една наистина добра година. Поезията е най-висшата форма на изкуство, за мен, и никога не пестете време и средства, за да прочетете един стих, поема, дори поетична книга, със сигурност това ще е най-добре изкараното ви време. Ето моите лични фаворити от тази година:

„Този търпелив лабиринт от линии“ на Хорхе Луис Борхес – Colibri
„Хроники и химни“ на Александър Секулов – „Хермес“
„Поезията като бунтовно изкуство“ на Лорънс Ферлингети – Жанет 45
„Книга на разкаянията и утешенията“ на Цочо Бояджиев – Жанет 45 - Награда „Перото“ за поезия, каква поетична книга само!
„Записки на жената призрак“ на Яна Букова – Жанет 45
„Дордето слънцето се пръсне“ на Дилън Томас – Жанет 45
"Месо и птици" на Белослава Димитрова - "ДА"
„Не си отивам кротък“ от Валери Вергилов – Жанет 45 - Този поет открих тази година, благодарение на Емил Андреев. Блестяща, дълбока, плътна поезия, ерудиция, пътешествие на думите.
„Изход“ на Марианна Георгиева – „ДА“
„Непукистика“ на Стефан Икога - „ДА“
„Приготви се да нямаш“ на Иван Радоев – „Аквариус“
„Само трайните неща“ на Александър Геров – „Аквариус“
„100+1 фрагмента“ на Сафо - „ДА“

И накрая, както обещах в началото – моите 10 най-важни книги за 2019 г., които да  вземете от Панаира на книгата:


1. „Розата на Балканите. Кратка история на България за любопитни читатели 19 и 20 век“, т. 1 и 2 на проф. Иван Илчев.
2. „Чекмо“ на Момчил Николов
3. „Случки в близката нереалност“ на Макс Блехер
4. „Ангелски езици“ на Димитър Динев
5. „Глад“ на Джамал Уариаши
6. „Моят едипов комплекс“ на Франк О‘Конър
7. „Изнасилени от чудеса: неоторизирана биография на „Ийгълс оф Дет Метъл“ на Радослав Парушев
8. „Свети вълк“ на Елена Алексиева
9. „Изкуството да живеем просто“ на Шунмьо Масуно
10. „Новаци“ на Реймънд Карвър. Но тъй като тя няма да излезе за панаира, вземете си "Поезията като бунтовно изкуство" на Лорънс Ферлингети

 

Ето и 5 книги, с които да ни е по-уютно и щастливо през зимата