Френската писателка Ани Ерно спечели Нобелова награда за литература за "смелостта и клиничната точност, с която разкрива корените, отчужденията и колективните ограничения  на личната памет". Това е огромно признание за постиженията й. Има обаче и велики наши автори, които в годините не са получили наградата, но са били номинирани. 

Както и всички останали лауреати, като част от церемонията на 10 декември Ерно ще получи 18-каратов златен медал и чек за около 900 хил. долара.

Само през 21. век България е поканена 4 пъти от Шведската академия да номинира свой кандидат – за 2005, 2006, 2011 и 2013 г. През 2010 г., при посещение в София, директорът на Норвежкия Нобелов комитет, Гейр Люндеста, заявява, че „от всички Нобелови награди, България има най-големи шансове да получи тази за литература“.

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ 

Той е предложен на 30 януари 1911 г. от шведския учен, поет и преводач акад. Алфред Йенсен, който бил не само негов преводач, но и близък приятел. Той включва Пенчо Славейков в списъка на кандидатите, ала напразно чака мотивирано изложение от София. За да не пропусне срока – 1 февруари, на 30 януари представил Пенчо Славейков с превода си на „Кървава песен“ – сам направил задълбочена обосновка до Комитета с предложение да му бъде дадена наградата за 1912 г. Заключението му е, че българинът е „безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетичен шедьовър („Кървава песен“)“. По това време Славейков живее в Италия.

От българска страна никой не подкрепя мотивирано кандидатурата му, поради неразбирателство кой българин да бъде предложен. Председателят на БАН Иван Евстратиев Гешов предлага да бъде номиниран Иван Вазов, но и той не успява. Тогава Йенсен сам прави задълбочена обосновка. На 28 май /10 юни по нов стил/ Пенчо Славейков умира на 46 години далеч от България и пропуска шанса да получи престижното признание.

ИВАН ВАЗОВ

Най-титулуваният ни писател и поет е бил предложен от проф. Иван Шишманов на 20 септември1916 г. за наградата през 1917 г. Застъпник за Вазов е отново д-р Йенсен, превел още през 1895 г. „Под игото“ на шведски. Гостувал е в дома на Вазов през 1911 и на 2 май 1916 г., като са разговаряли помежду си на руски. Но проф. Иван Шишманов отклонява поканата да напише мотивирано мнение.

Шведът е изпратен специално от Нобеловата фондация в България за срещи с представители на БАН и с групата на д-р Кръстьо Кръстев. Но хората от литературния кръг „Мисъл“ му говорили против Вазов, известна е тяхната вражда. Смята се, че това може да е оказало влияние върху крайното решение на Комисията. В спомените си от 13 декември 1916 г. Шишманов пише в скоби: „Когато Йенсен беше тук, той ми призна, че Кръстев често му бил говорил против Вазова“… Така и Вазов не получава достатъчна подкрепа в България.

ИВАН ГРОЗЕВ

Поет, драматург, литературен критик, учител по литература и автор на книги с религиозен характер. Едно име, което нищо не говори на днешните читатели, един от многото забравени днес поети, бил предложен от проф. Михаил Арнаудов през 1928 и 1929 г.

ЙОРДАН ЙОВКОВ

Той е номиниран не от българската страна, а с признанието на турския професор по литература Сабри Смявушгил, който го нарежда между най-добрите майстори на разказа в световната литература.

Изказва огорчението си, че Шведската академия не го е забелязала и не го е удостоила с Нобелова награда за литература. И ние оставаме огорчени.

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА 

Багряна също е сред номинираните. Голямата българска поетеса е предложена през 1943, 1944 и 1945 г. от проф. Стефан Младенов (Софийски университет). Тя е сред номинираните и през 70-те години на XX век. Кандидатурата ѝ горещо подкрепя големият творец и приятел на България Артур Лундквист, член на Нобеловия комитет за литература.

Той предлага на няколко пъти Елисавета Багряна, но безрезултатно – може би защото кандидатурата не получава одобрението на тогавашната власт. Не среща достатъчна поддръжка и от останалите четирима членове на Нобеловия комитет. Прието е, че кандидатурата ѝ е провалена поради лошия превод на стиховете ѝ на шведски език.

ЙОРДАН РАДИЧКОВ

Една от най-големите ни надежди беше кандидатурата на Йордан Радичков, най-превеждания ни писател (на 37 езика, издаван в 50 страни). Той е бил номиниран два пъти. За втори път е номиниран за 2001 г. от Софийския университет.

Ректорът проф. Боян Биолчев получава покана от Нобеловия комитет да номинира български автор и връчва на Радичков Голямата награда на СУ за литература. Кандидатурата е изпратена на 3 декември 2001 г. Но и той си отиде от този свят без осъществяване на тези надежди.

БЛАГА ДИМИТРОВА 

За нея шведските издания пишат, че стиховете ѝ са най-доброто, което се твори в световната литература. Блага Димитрова е и най-близо до изисквания на академиците. През 60-те години е радикален миролюбец и подобно на Стайнбек, пътува до Виетнам; през осемдесетте става дисидент; след това политик и държавник – вицепрезидент на Република(1992–1993). Точно по логическата верига от изискваните от Нобеловия комитет обществени позиции. Въпреки всичко и тя е недооценена като много творци от някогашния социалистически лагер – до 1989 г. са наградени само четирима .

АНТОН ДОНЧЕВ

Последният номиниран български писател е Антон Дончев. Той безспорно заслужава  с неговото „Време разделно“, което отдавна е получило най-високата оценка от литературната критика и в Швеция. Аргументите „против” се свеждат до „тяснонационалното“ съдържание на романа. Сякаш творбите на много от досегашните носители на наградата са били непременно „широко космополитични“.

Антон Дончев е предлаган 3 пъти за Нобелова награда. Той е вторият българин, предложен за високото отличие от шведите. Това става през шестдесетте години на XX век. Тогава за 12 месеца след излизането си  романът „Време разделно“ е преведен на основните европейски езици. В САЩ са написани повече от сто положителни рецензии. Три от големите вестника в Стокхолм също хвалят книгата. Критиците сравняват автора с Иво Андрич, Никос Казанзакис и дори Шекспир. Тези удивителни съпоставки правят чест не само на Антон Дончев, но и на българската литература. Логично, авторът на „Време разделно“ се очертава като една от най-силните номинации за периода. И тогава в помощ на конкурентите му идва завистта. От София започват да пречат с други предложения, интриги, клевети.

През 2005 г. Антон Дончев отстъпва само с 1 глас на британеца Харолд Пинтър, а през 2006 го изпреварва турският романист Орхан Памук.

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ 

Той е достатъчно известен като поет и преводач не само в Европа, но и по света. Неговата лирика е характерна със своята поетика и съвършенство на стиха, с пастелното си, експресивно излъчване.  

ИВАН БЪРЗАКОВ

Непопулярно е името на Иван Бързаков – психолог, педагог, с многостранни интереси и познания в областта на педагогиката, психологията, философията, лингвистиката, литературата, изкуствата. Основател на „Международен образователен институт по ускорено обучение и използване на класическата музика за редуциране на стресови състояния”, Иван Бързаков е автор на три книги с поезия и есеистика. Заради изключителната поетична стойност на неговите книги, през март 2017 г., той е вече номиниран за пети път за Нобеловата награда за литература от Шведската академия, по-малко от седем години след издаването на първата му книга.

ЕЛИАС КАНЕТИ 

Елиас Канети (1905-1994) e роден в България, но я напуска едва седемгодишен. Да, не я забравя и дори пише за нея, но получава заслужено Нобеловата награда за литература през 1981 година… като английски гражданин и австрийски писател.