ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

100 години от рождението на Леда Милева

100 години от рождението на Леда Милева

Тази година отбелязваме 100 годишнината от рождението на Леда Милева – автор на едни от най-обичаните детски стихове. Преводачка, общественичка и дипломат, дъщеря на поета Гео Милев. Била е ръководител на детско-юношески предавания в Радио София, главен редактор на детски списания, редактор в издателствата „Народна младеж" и „Български писател". От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия. Посланик и постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. Председател на Съюза на преводачите в България и дългогодишен председател на българския център на Международния ПЕН клуб. Народен представител е в Осмото и Деветото народно събрание и Седмото велико народно събрание.

Автор е на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици, както и на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия.

Кой от нас – малък, голям или съвсем пораснал – не помни наизуст „Зайченцето бяло“ и „Сиводрешко и Бързобежко“. Но нашата най-любима нейна творба е „Синя приказка“, която можете да си припомните по-долу:

***

Повя южнякът.

Две цветни семенца разбраха, че няма защо да се чака и пуснаха тънки стебла.

Първото цвете погледна небето и дребните му цветчета станаха сини.

Второто цвете погледна слънцето и реши да си сложи голяма златна корона. После важно застана сред тихата поляна:

- Всичко хубаво е златно! - рече то. - Златно е и житното зрънце, златно е и ясното слънце, златно и аз съм, макар че... името ми е Глухарче. А твоето име какво е, дребно синьо цвете?

- Не знам. Никой не ми е казвал...

Вечерта дойде една мравка:

- Тъмно е вече, а мравунякът ми е далече. Може ли да преспя при вас?

Златното глухарче се направи, че не чува.

Но синьото цвете прошепна:

- При мене ела и добре си дошла!

Мравката заспа под синьото цвете. И чудно! Цяла нощ сънува сини сънища. Сънува, че се къпе в потока - и потокът бе син. Сънува, че плува върху син листец по реката дълбока - и реката бе синя. Сънува, че седна в синя ракета и литна към небето - и небето бе синьо.

Сутринта мравката каза, че никога няма да забрави тази чудна нощ, тези сънища сини и непременно пак ще намине.

Цветето се усмихна:

- Довиждане, Мравке!

- Довиждане, Незабравке!

И цветето научи своето име.

За глухарчето всичко това не беше приятно. То мълчеше и ставаше все по-голямо и все по-златно.

Един ден мравката отново дойде. И веднага попита:

- Нямаш ли вече другарче? Къде е голямото златно глухарче?

- Няма го - отвърна Незабравката. - То се надуваше, че е златно. Но се случи нещо невероятно: глухарчето побеля, стана леко и южнякът го издуха!... Виж, стеблото му само остана до моето рамо - една клечица суха...

- Няма да те оставя самичка! - каза мравката. - Ще живея при тебе. Денем ще се трудя, но всяка сутрин, щом се събудя, ще ти разказвам моите сини сънища като малки сини приказки. Искаш ли?

- Как да не искам!

И синята незабравка погали с листенца своята приятелка - умната мравка.

 

5 книги на съвременни български автори, които трябва да прочетете

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...