„… Да помнят винаги, че миналото е лъжа, че паметта няма пътища за връщане назад, че всяка някогашна пролет е невъзвратима и че най-буйната и упорита любов е все пак бързолетна истина. “
Това е едно от любимите ми места в „100 години самота“ на Маркес.
Романът излиза за първи път на испански език на 5 юни 1967 г. и тази година се навършват 50 години от неговото публикуване.
В момента издателство „Лъчезар Минчев“ подготвя ново издание на български език, което ще е факт през първата половина на 2018 г. и ще включва пълния текст на Маркес.
В последното издание на „Отечествен фронт“ от 1978 г. липсват някои сексуални и натуралистични сцени, които са били цензурирани след превода на текста. Както е известно, това е била често срещана практика по онова време. А сега, 40 години по-късно, не ни остава друго, освен да се поздравим със страхотната новина, идваща от издателство „Лъчезар Минчев“!
Десислава Найденова-Вичева
Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...
;void(0);){kind=link}
