ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

3 автобиографии на 3 първи дами

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

И до днес обичам да събирам биографии, именно заради възможността да се връщам към тях отново и отново, да ги преоткривам и да търся истината и отговорите за онова, през което аз самата преминавам в даден момент. Вече няколко пъти писахме за Becoming на Мишел Обама, а докато чакаме да я издадат на български, ще ви пренесем в живота на други не по-малко вдъхновяващи жени, които познават добре чувството да си обичан и мразен едновременно.

„Желание за истина“ на Сесилия Атиа

Ако досега не ви е попадала, то потърсете тази книга някъде там, из рафтовете с биографии в някоя книжарница. Толкова женска и истинска е тази история, отвеждайки ни далеч отвъд блясъка на една бивша първа дама. Това е история за една жена, която е имала всичко и все пак е нямала нищо. „Колко просто изглежда всичко, изразено с думи! Но делата са от съвсем друг материал, който се огъва по-трудно според нашите желания“, пише Сесилия в автобиографията си. Тя откровено разказва за детството си, за семейството си, за първия си брак, за любовта и раздялата с Никола Саркози и за срещата с Ришар Атиа, която тя описва като „огромно обещание“, защото „човек не знае какво е голямата любов, докато не я срещне в цялата й пълнота.“

И въпреки че целият свят е в краката й и има забележителен съпруг, който я обича, тя поема риска да търси собственото си щастие, независимо от щетите, които може да нанесе това. В книгата Сесилия разказва и своята история за освобождаването на българските медицински сестри от либийския затвор, за преговорите с Кадафи и за всички емоции, през които самата тя е минала тогава.

„Това събитие – най-разтърсващото в моя живот, бе променило виждането ми за нещата. Трябваше да стигна до крайност, за да открия онова, което винаги бях искала да проявя в живота си: силна воля.“ И успява.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...