ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

3 класики за лятно книжно бягство

Общоизвестна истина е, че лятото е сезон за пътешествия. И както казва една от героините на Капоти – “нищо не обновява духа по-добре от лятно пътуване”. Тогава четем и книги, които ни пренасят далече от еднообразното ежедневие към дестинациите, за които мечтаем, макар и само духом.

“Добър ден, тъга” на Франсоаз Саган


Вече и у нас - по-кратка карантина за болни от Ковид-19
ОТ ГРАДА
16 авг 2022 | Общество

Вече и у нас - по-кратка карантина за болни от Ковид-19

Нови промени в мерките срещу разпространението на коронавируската инфекция у нас налага здравното министерство....

Нашето лятно пътуване започва от Френската Ривиера през 50-те и лятната вила на бащата на Сесил, героиня, вдъхновена от живота на самата писателка. Това е един роман за порастването на едно 17-годишно момиче, може би твърде малко за живота, който води. Придружавайки баща си навсякъде, тя открива европейското бохемско общество. И също като него пие, пуши и посещава лъскави казина. Същото лято тя среща за пръв път и любовта в лицето на младия Сирил.

“Добър ден, тъга” се счита за революционен в женската еманципация, защото представя тези трепети и желания през погледа на едно младо момиче, което по онова време се е смятало за недопустимо. Обожаваме атмосферата му и се пренасяме на скалистите плажове на Лазурния бряг, в прохладните вили през деня и бохемските казина нощем.

Четете още...

Аз съм пролетно момиче, поет по душа и нещотърсач по призвание, защото "светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери". Замечтана и приятно разсеяна, гледам света през розови очила (или през чаша розе). Пиша, снимам, рисувам и винаги търся нови призвания.