ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

3 книги на Делфин дьо Виган, които ме развълнуваха

3 книги на Делфин дьо Виган, които ме развълнуваха

Снимка: Pexels

Истината е, че има само три книги на Делфин дьо Виган, преведени на български и издадени от изд. Colibri, но и трите заслужават да бъдат прочетени, не само защото съвременната френска писателка е удостоявана с няколко литературни награди. Романът й „Силна е нощта“ е номиниран за престижната „Гонкур“ и в продължение на година е в списъка на бестселърите, а само във Франция от него са продадени над половин милион копия. По книгата й „По действителен случай“ пък филм заснема Роман Полански. Лесно се чете Делфин дьо Виган, но думите й застават на гърлото, защото често истината и болката се крие в най-простите думи, в най-кратките изречения. Успява да уцели право в сърцето, да вълнува и да задържа извадените емоции наяве, дори когато съм затворила вече прочетената книга.

„Силна е нощта“

Именно с тази книга я открих аз. Книга, в която писателката пише за своята майка, която намира мъртва в дома й. Книга, която аз прочетох малко след загубата на моята майка. Книга, за която скръбта и гневът трябва да отлежат известно време, за да може Делфин дьо Виган да се изправи срещу историята на своето семейство, да започне да пише отново, без много сантименталност, да намери път към майка си и най-вече – да й прости. Все неща, които правим, когато често е твърде късно за това.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...