Неделен книжен клуб

3 книги на Делфин дьо Виган, които ме развълнуваха

Нещо за четене

3 книги на Делфин дьо Виган, които ме развълнуваха

Делфин дьо Виган 

Снимка: ActuaLitté

Истината е, че има само три книги на Делфин дьо Виган, преведени на български и издадени от изд. Colibri, но и трите заслужават да бъдат прочетени, не само защото съвременната френска писателка е удостоявана с няколко литературни награди. Романът й „Силна е нощта“ е номиниран за престижната „Гонкур“ и в продължение на година е в списъка на бестселърите, а само във Франция от него са продадени над половин милион копия. По книгата й „По действителен случай“ пък филм заснема Роман Полански. Лесно се чете Делфин дьо Виган, но думите й застават на гърлото, защото често истината и болката се крие в най-простите думи, в най-кратките изречения. Успява да уцели право в сърцето, да вълнува и да задържа извадените емоции наяве, дори когато съм затворила вече прочетената книга.

„Силна е нощта“

Именно с тази книга я открих аз. Книга, в която писателката пише за своята майка, която намира мъртва в дома й. Книга, която аз прочетох малко след загубата на моята майка. Книга, за която скръбта и гневът трябва да отлежат известно време, за да може Делфин дьо Виган да се изправи срещу историята на своето семейство, да започне да пише отново, без много сантименталност, да намери път към майка си и най-вече – да й прости. Все неща, които правим, когато често е твърде късно за това.

Има още...


„По действителен случай“

Историята е основана на „Силна е нощта“, защото разказва как именно след успеха на романа писателката се запознава с красивата и магнетична Л., с която се сприятеляват. Авторката има нужда от вдъхновение, а непознатата от компания. Уж невинното приятелство обаче постепенно прераства в обсебване от страна на тайнствената Л., която започва да прилича на нея, да работи вместо нея, да се облича като нея, да си служи с лявата ръка като нея. Цялата история е като едно преливане между реалността и фикцията, между литературата и живота, между писателката и героинята, която я поглъща. А Роман Полански успява да направи една добра екранизация на тази история, като в главните роли влизат Ева Грийн и съпругата на Полански – Еманюел Сене.

И още...


„Но и аз“

Книга, която се чете на един дъх, буквално. Може би една зимна неделя ще ви е достатъчна и няма да съжалявате, че сте отделили това време, за да се потопите в живота на едно 13-годишно момиче – Лу, което е прескочило няколко класа, но все още не може да си завърже маратонките. Едно момиче, което не спира да задава въпроси, често само на себе си. Едно момиче, което ще се опита да помогне на бездомната Но, да я приюти, да й даде дом, да я опитоми така, както Малкият принц Лисицата. И може би донякъде ще успее, но преди да разбере, че понякога не можеш да помогнеш на този, който вече се е предал и иска да остане извън света, дори собствения си.

Книгата ни представя един по-различен Париж, по-мрачен, Париж на бездомните и отритнатите. Защото „човек е способен да изпрати в пространството свръхзвукови самолети и ракети, да идентифицира престъпника по един косъм или по миниатюрна частица от кожата му, да създаде домат, който може да стои три седмици в хладилника, без да се набръчка, да съхрани в микроскопичен чип милиарди байта информация. Човек е способен да остави други хора да умират на улицата.“

 

И още 5 книги, които да прочетете през януари