Неделен книжен клуб

3 любими коледни стихотворения

Доза вдъхновение

3 любими коледни стихотворения

Снимка: Pexels

Вълшебството, с което идва Рождество Христово, вдъхновява повечето хора да надникнат във вътрешния си свят и да си припомнят кое е истински ценното в живота. Времето за равносметка носи вдъхновение, надежда и обещание, че най-доброто тепърва предстои. Посрещаме най-топлия празник с три стихотворения, успели да уловят магията му и да я материализират в думи:

„Бъдни вечер”

Ненадейно на небето —

в тази съща нощ, огряла

чудната звезда — комета,

хубава, лъчисто-бяла.

 

И оставили книжата

учените влъхви стари,

и на път подир звездата

тръгнали със скъпи дари.

 

И звездата чудно бяла,

както Господ Бог ѝ казал —

без и денем да залязва,

над една кошара спряла.

 

Влезли вътре мъдреците,

и сред агънцата бели,

с ореол над къдриците,

малкият Христос видели…

 

Елисавета Багряна

 

Има и още на следващата страница... 


„Рождество Христово”

Каква е тази бяла нощ, която

се спуска ненадейно над града?

И глас небесен шепне в тишината,

че Тук Човек и Бог ще се родят.

За да се върнат към началото нещата,

когато всеки е намирал своя рай

не другаде, а тука, на земята,

е осъзнавал, че животът няма край.

Духът, преминал толкова пространства,

се връща в тази бедна пещера,

за да подскаже, че Човекът има шанса

да каже: Дух съм и не мога да умра.

Макар и скрит в обвивката на тяло

той трябва да пожертва всяка страст.

И даже и последното си одеало

да подари на някой непознат като на брат.

От тази нощ настъпва нова Ера.

И всеки тръгва да познае своя Бог.

Христос показва как да го намерят

във този свят коварен и жесток.

Каква е тази бяла нощ, която

се спуска ненадейно над града?

И глас небесен шепне в тишината,

че Тук Човек и Бог ще се родят.

 

Георги Н. Киров

 

Има и още на следващата страница... 


Писмо до Дядо Коледа

Мили Дядо Коледа, здравей!

Пише ти писмо един подарък,

който във чувала ти живей

от години като тъжен залък.

 

Винаги на грешния адрес

аз надежди и сърце разплисквах.

Моля те, не ме оставяй днес

пак в чувала с надпис:“До поискване“.

 

Намери един комин за мен

с дъх на обич. И пусни ме бързо!

Нека на рождественския ден

аз душа за Него да развържа.

 

Знам, че ме е търсил дълго Той

и, макар че е грешил адреса,

вярва, че дори във зимен вой,

ще открие своята принцеса.

 

Ще целуне устните без страх,

ще се сгуша в погледа му жарък…

Искам да забравя аз, че бях

никому ненужна… Твой: Подарък

 

Мария Панайотова

 

 

„Весела Коледа“ – първият SMS, изпратен някога