ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

3 любими стихотворения на Петя Дубарова

3 любими стихотворения на Петя Дубарова

Снимка: Pexels

Днес отбелязваме рождената дата на единствената и неповторима Петя Дубарова, личност, която ни напуска твърде рано, но оставя своя ярък отпечатък върху развитието на родната ни литература.

Тя носи у себе си онзи вроден талант, с който малцина са дарени; талант, който поглъща цялата същност на човека и който търси всячески да излезе на бял свят, да бъде чут и разбран. Петя Дубарова започва да се проявява творчески още в най-ранните си детски години, пишейки умела и проницателна за възрастта си поезия, което по-късно я утвърждава като изключителен феномен на българската литературна сцена. Нейните първи публикации са във вестниците „Септемврийче" и „Народна младеж", в списанията „Родна реч" и „Младеж".

В чест на българската поетеса, която днес щеше да навърши 58 години, решихме да ви предложим любимите ни стихотворения на обичаната и неповторима Петя Дубарова.

 

Пролет

Повярвали в лудия смях на петлите, 

в звъна на камбана с нестройно сърце,

взривяваме зимната броня на дните

с момичешки устни, с момчешки ръце.

 

Мокрее стопеният сняг по косите. 

Красиви сме в джинсите от кадифе. 

И чувствам как огън на кръгове скрит е

в очите ни с тежкия цвят на кафе.

 

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...

Със наш седемнайсетгодишен размах

възсядаме, будим... Но кой ли целуна

косите ми светли от слънце и прах?

 

Дали ме докосват по светлото чело

смутените устни на дръзко момче?

А може би просто задъхана радост

 косите ми блика, в кръвта ми тече...

 

Има още...

Стаси е едно обикновено момиче, което открива себе си в градските разходки, вкусната храна, хубавите филми и добрата компания. Тя е човек на крайностите – ще я намерите или в някое столично заведение с приятели, или в стаята ѝ, забила поглед в книга, далеч от хората. Най-лесно се изразява върху лист хартия с чаша кафе в ръка, а понякога и в кулинарния ѝ блог, посветен на гастрономията в...