ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

3 нови книги, които да прочетем през януари

3 нови книги, които да прочетем през януари

В края на 2019-а излязоха доста нови заглавия, което ни дава добър повод да започнем новата година по-пъстро, по-вълнуващо и по-вдъхновяващо. Правим го с точно тези три книги, които ни сблъскват със света на трима от любимите ни автори. И тъй като през студените януарски дни със сигурност ще намираме повече време за дома си, за себе си и може би най-после и за четене, ви предлагаме да започнете с точно тези три заглавия.

„Тревожни хора“

Фредрик Бакман, който спечели сърцата ни със смешния през сълзи „Човек на име Уве” и трогателната история „Баба праща поздрави и се извинява”, публикува нов роман в края на 2019-а. Известен със способността си да разкрива най-съкровените кътчета от човешката душа с топлите си, трагикомични истории за малките хора, борещи се за свое място на този свят, писателят навлиза в нова територия с може би най-смешната си история досега. „Тревожни хора” е чисто нов поглед към класическата мистерия, преплетен с абсурдисткия хумор на Скандинавия, който всички заобичахме с Юнас Юнасон. Светът на Фредрик Бакман – винаги огрян от слънчевото съвършенство на хумора и добротата – е населен от герои, които биха могли да бъдат всеки от нас. Където дори злодеятелите носят добра душа и където можем да бъдем щастливи въпреки абсурда на всекидневието – или може би именно заради него.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...