В края на 2019-а излязоха доста нови заглавия, което ни дава добър повод да започнем новата година по-пъстро, по-вълнуващо и по-вдъхновяващо. Правим го с точно тези три книги, които ни сблъскват със света на трима от любимите ни автори. И тъй като през студените януарски дни със сигурност ще намираме повече време за дома си, за себе си и може би най-после и за четене, ви предлагаме да започнете с точно тези три заглавия.
„Тревожни хора“
Фредрик Бакман, който спечели сърцата ни със смешния през сълзи „Човек на име Уве” и трогателната история „Баба праща поздрави и се извинява”, публикува нов роман в края на 2019-а. Известен със способността си да разкрива най-съкровените кътчета от човешката душа с топлите си, трагикомични истории за малките хора, борещи се за свое място на този свят, писателят навлиза в нова територия с може би най-смешната си история досега. „Тревожни хора” е чисто нов поглед към класическата мистерия, преплетен с абсурдисткия хумор на Скандинавия, който всички заобичахме с Юнас Юнасон. Светът на Фредрик Бакман – винаги огрян от слънчевото съвършенство на хумора и добротата – е населен от герои, които биха могли да бъдат всеки от нас. Където дори злодеятелите носят добра душа и където можем да бъдем щастливи въпреки абсурда на всекидневието – или може би именно заради него.
Има още...
„Ърнест Хемингуей и неговата последна муза“
През есента на 1948 година Ърнест Хемингуей и четвъртата му съпруга посещават за пръв път Венеция, която очарова писателя. Тогава той е почти петдесетгодишен и не е публикувал роман от цяло десетилетие. И ето че не само градът грабва сърцето му, но и една негова жителка – Адриана Иванчич, красива венецианка, току-що завършила гимназия. Връзката им (по твърдение и на двамата – чисто платонична) трае дълги години, през които Адриана вдъхновява с трийсет години по-възрастния Хемингуей да завърши великите си финални творби. В увлекателната книга на Андреа ди Робилант, която по-скоро се чете като роман, отколкото биография, срещаме любовници, бивши съпруги, приятели, издатели и дори напълно непознати хора, които Папа увлича в своите празнувания, мании и драми.
И още...
„Чуй песента на вятъра“/„Пинбол“
През пролетта на 1978 г. младият Харуки Мураками, тогава собственик на джаз бар в Токио, сяда на масата в кухнята си и започва да пише. Старомодно – първо с писалка, после на пишеща машина. Така се раждат новелите „Чуй песента на вятъра“ (1979) и „Пинбол“ (1980), първите в творчеството на един от най-известните съвременни японски писатели. Те са и началните две книги от поредицата за Плъха, в която следва романът „Преследване на дива овца“ (1982) и своеобразният епилог „Танцувай, танцувай, танцувай“ (1988). През историята за съзряването на двама млади мъже – анонимния разказвач и неговия приятел Плъха – двете ранни новели представят необичайно реалистичен за творчеството на писателя разказ за самота, натрапчива маниакалност и спонтанна еротика, но вече съдържат и особеностите на неговия по-късен стил.
И още 5 книги, с които да ни е по-уютно през зимата