ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"4 3 2 1" на Пол Остър: Като евъргрийн мелодия от стара плоча

"4 3 2 1" на Пол Остър: Като евъргрийн мелодия от стара плоча

Издателство "Колибри"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Поне до началото на ноември 2018 г. имаше две големи книги на нашия книжен пазар: новият роман на Пол Остър, издаден от "Колибри" и преведен великолепно от Иглика Василева, и този на Павич.

Пол Остър, един от онези не много на брой автори от съвременната литература, които харесвам, не е точно мое лично откритие, но това е друга история. "4 3 2 1" е роман, чиято идея тръгва от една шега в определени етнически емигрантски среди, шега, произлизаща от трудно за произнасяне рождено име, забравено предложение за ново и искреното признание, факта на родния език.

Роман, който за мен бе като художествено превъплъщение на две от очароващите ме научни области - квантовата физика и генетиката. Като красиво художествено онагледяване на струнната теория и заложената в наследствеността ни "задължителна" драма, от която под една или друга форма сме принудени да отпием.

Отделно от познатото ми още от най-ранни години "пренаписване" и "фантазиране" на всяка една реалност, случила се в живота ми, което направи "4 3 2 1" книга твърде близка до собственото ми Аз, я имаше и историческата линия. Америка през 60-те години на миналия век - времена странни, пълни с напрежение, противопоставяния и твърде много младежки илюзии. Един различен вече позабравен свят, разделен, търсещ и неспокоен, в известен смисъл наивен и умилителен. Свят, който по един или друг начин се стреми към по-голяма справедливост, духовна красота, всемирна любов. Свят, в който девизът е:

"Прави любов, а не война!"

Където амбицията и кариеризмът са едва ли не мръсна дума. Претворен в различните вариации на Остър, свят далечен и неразбираем като че ли днес, невинен и несъзнаващ посоката си, красиво повехнал като забравена между страниците на недочетена книга английска роза. Този свят се завръща с "4 3 2 1" като евъргрийн мелодия от стара винилна плоча.

 

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...