ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

4 автобиографии на 4 първи дами, които трябва да прочетете

4 автобиографии на 4 първи дами, които трябва да прочетете

Снимка: wikimedia

И до днес обичам да събирам биографии, именно заради възможността да се връщам към тях отново и отново, да ги преоткривам и да търся истината и отговорите за онова, през което аз самата преминавам в даден момент. Затова днес надникваме в живота на няколко изключително вдъхновяващи жени, които познават добре чувството да си обичан и мразен едновременно.

"Моята история" на Мишел Обама

Една книга, която миналата година чакахме с нетърпение. Една книга, която всяко момиче трябва да прочете, защото Мишел Обама е също толкова вдъхновяваща и интересна като съпруга си. Тя ни въвлича в откровен и завладяващ разказ за живота не просто на първата дама на САЩ, а много повече. Тя ни допуска в своя свят, хронологично проследявайки преживяванията, които са белязали живота й – от детството в южната част на Чикаго, през годините като изпълнителен директор, когато балансира между ролята на майка и тази на работеща жена, до времето, прекарано на най-известния адрес на планетата. С безпощадна честност и живо остроумие тя описва триумфите и разочарованията в личния и в публичния си живот и разказва своята история така, както я е изживяла – със свои собствени думи, по своите собствени правила.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...