Лятото, само по себе си е поезия, със своите изгреви и залези, аромати, цветове. Първата хапка от праскова, първата стъпка в пясъка, първият сладолед за сезона, това са любовните стихове на лятото. Летните дни ни се струват безкрайни, но само да се обърнем и се изнизват зад гърба ни. Колкото и да се стремим да ги изпълним с преживявания, винаги нещо остава недовършено, неизпълнено. За да има за какво да мечтаем следващото лято. Да, през лятото сме по-безгрижни и романтични и дори най-прозаичните сред нас посягат към някоя стихосбирка. Ето с кои книги с поезия се разсейваме в почивните следобеди.
"В цъфналата ръж" от Робърт Бърнс е класика, която да прочетем на някого (или сами) в неделя следобед, на някоя поляна. Друг като майстор на любовния сонет е Пабло Неруда. А в поезията му ще открием всички най-любими летни моменти като метафори. Продължаваме с вечно младата Петя Дубарова, родена и починала до морето. Това съжителство повлиява на творчеството й и неслучайно единствената й стихосбирка се казва “Аз и морето”.
Със “Зелда” от Елин Рахнев “фалираме от романтичност”, като самият автор. “Зелда” е меланхолична поема в мерена реч за онази сладко-горчива и абсолютна, но тъжна любов. И за онези от вас, които като мен цяло лято копнеят за есента.