ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

4 книги, които ни отвеждат на 4 любими места в Европа

4 книги, които ни отвеждат на 4 любими места в Европа

Снимка: Pexels

Не само филмите, но и книгите могат да ни пренасят на онези любими места в онези любими градове, които доскоро ни бяха само на един полет разстояние, а сега гледаме само на снимки – пусти, зловещи, но и сякаш още по-красиви и дишащи. Помагат ни да избягаме книгите, особено сега, когато се налага да останем зад вратите на домовете си и не можем да напуснем пределите дори на собствения си град. Затова сега ви отвеждаме в Истанбул на Елиф Шафак, в Париж на Хемингуей, в Тоскана на Франсис Мейс и в Барселона на Каре Сантос. Приятно пътуване!

Истанбул на Елиф Шафак

„Грозна кралица, своенравна алма матер, аморфна утроба, непрестанно попиваща семето на новодошлите, без да бъде осеменена от когото и да е, дом на прогонените, но и непритежавана от никого“, така описва Истанбул в книгата си „Светецът на неизбежната лудост“ Елиф Шафак. Истанбул, който винаги е главен герой в книгите й. Истанбул, който е любов и омраза едновременно. Истанбул, от който трябва да стои далеч в момента. Отвежда ни отново в този величествен град и в последната си книга „10 минути и 38 секунди“, която се чете на един дъх. В онази тъмна и зловеща част от него, в която живеят различните и низвергнатите, като главната героиня Текила Лейла, проститутка, която в своите последни 10 минути и 38 секунди се опитва да събере парчетата от изминалия си живот, малко преди сърцето й да спре завинаги.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...