Париж на Ърнест Хемингуей

„Ако си имал щастието да живееш в Париж на младини, където и да отидеш след това, той остава в теб за цял живот, защото Париж е един безкраен празник“, пише Хемингуей в писмо до свой приятел. Писателят, който в романа си „Безкраен празник“ разказва за част от престоя си в най-романтичния град, когато обичал да прекарва следобедите си с късче хляб и бутилка вино край Сена. Част от „изгубеното поколение“, тогава той е заобиколен от бохеми като него - Скот и Зелда Фицджералд и Джеймс Джойс, често приютявани от Гъртруд Стайн. „Безкраен празник“ се превръща в манифест на любовта към виното, храната, любовта и живота, на които Париж е символ и днес. „Никой вече не се качва на ски и всеки си чупи крак, но може би е по-лесно да счупиш крак, отколкото да разбиеш сърцето си, макар хората да твърдят, че в днешно време всичко се чупи, а понякога след това за мнозина счупеното става по-здраво. Не мога да кажа дали това е така сега, но такъв беше Париж в онези далечни дни, когато бяхме много бедни и много щастливи.“

И още...