Никога не съм обичала книгите за самопомощ, въпреки че съм посягала към тях. Търсила съм се и сред страниците, написани от „любимците на моделките“ Хорхе Букай и Паулу Коелю, но в трудни моменти всеки се опитва да изплува от емоционалното дъно по свой начин. На мен не ми помогнаха нито едните, нито другите. Затова пък, когато „се срещнах“ с Ървин Д. Ялом, открих, че думите наистина могат да помагат, но само ако можете да четете между тях. Един от най-известните психотерапевти, смятан за един от родоначалниците на груповата психотерапия, умее да поднася историите си изключително увлекателно. Истории от собствената си дългогодишна практика. Той се движи между реалността и фикцията, без да назидава или задължава, а за да ни помогне да намерим своя смисъл, своя път, особено в момента, в който сме ги позагубили малко.
„Мама и смисълът на живота“
Открих Ялом именно чрез тази книга, която включва шест вълнуващи истории, извлечени от клиничния му опит, с които за пореден път потапя читателите в тайните на срещата между пациент и психотерапевт. Героите му плуват в замъглените си сънища, минават през отчаянието и страховете си, през скръбта, властта на любовта, копнежа по взаимност, като непрекъснато се изправят пред вечните въпроси за самотата и смъртта, за свободата и смисъла на съществуването. И както пише в книгата: „За да зърнем скритите истини, трябва да разчистим всичко, което отвлича вниманието ни и ни пречи да ги видим.“
Има още...
„Когато Ницше плака“
„Мислите са сенките на нашите чувства – винаги са по-тъмни, по-празни и по-прости от тях“, казва героят Ницше в тази книга, в която Ървин Ялом смесва факти с фикция. Една напрегната интелектуална драма с участието на много любов, презрение към жените, надлъгване и отчаяние, разиграла се на фона на виенското общество през XIX в., малко преди да се роди Нейно Величество Психоанализата. Ницше е все още неизвестен философ, приятелят на Бройер – Зигмунд Фройд, е начинаещ лекар, свръхчовекът и психоанализата още не съществуват. Бройер започва да „лекува“ Ницше, прекалено горд, за да се признае за болен, а накрая излекуваният всъщност е Бройер, защото често най-добрият учител е този, който се учи от учениците си.
Има още...
„Лъжи на дивана“
Някои от героите на тази книга „лежат“ на дивана, други „лъжат“ на дивана. И едните, и другите са се поверили на грижите на своите терапевти. Които, както става ясно, също са хора с проблеми. Историите на тримата терапевти се преплитат с историите на пациентите им: красивата и много болна Бела, комарджията Шели, нещастния Джъстин, злата Карол. Не всички казват истината, лъжата е на всяка крачка (да уточняваме ли, че на английски глаголите „лъжа“ и „лежа“ се пишат и произнасят по един и същи начин?). Но може би на финала все пак се появява светлина в тунела.
И още...
„Палач на любовта“
Тази книга включва десет драматични истории на хора с психични проблеми, които с помощта от Ървин Ялом се спускат до неподозирани дълбини в самите себе си. И тук присъстват страхът от смъртта и самотата, но също и самопрезрението, агресивността, сексуалната зависимост, затлъстяването... Тези десет истории са доказателството, че човек има силата да се изправи лице в лице с истините на битието и способността да впрегне това познание в постигането на личностна промяна и духовно израстване.
