ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

4 книги с поезия, които четем през лятото

Лятото, само по себе си е поезия, със своите изгреви и залези, аромати, цветове. Първата хапка от праскова, първата стъпка в пясъка, първият сладолед за сезона, това са любовните стихове на лятото. Летните дни ни се струват безкрайни, но само да се обърнем и се изнизват зад гърба ни. Колкото и да се стремим да ги изпълним с преживявания, винаги нещо остава недовършено, неизпълнено. За да има за какво да мечтаем следващото лято. Да, през лятото сме по-безгрижни и романтични и дори най-прозаичните сред нас посягат към някоя стихосбирка. Ето с кои книги с поезия се разсейваме в горещите следобеди. 

"В цъфналата ръж" от  Робърт Бърнс е класика, която да прочетем на някого (или сами) в събота следобед, на някоя поляна. Друг като майстор на любовния сонет е Пабло Неруда. А в поезията му ще открием всички най-любими летни моменти като метафори. Продължаваме с вечно младата Петя Дубарова, родена и починала до морето. Това съжителство повлиява на творчеството й и неслучайно единствената й стихосбирка се казва “Аз и морето.

Със “Зелда” от Елин Рахнев “фалираме от романтичност”, като самият автор. “Зелда” е меланхолична поема в мерена реч за онази сладко-горчива и абсолютна, но тъжна любов. И за онези от вас, които като мен цяло лято копнеят за есента.

 

Четем и 3 класики за лятно книжно бягство

Аз съм пролетно момиче, поет по душа и нещотърсач по призвание, защото "светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери". Замечтана и приятно разсеяна, гледам света през розови очила (или през чаша розе). Пиша, снимам, рисувам и винаги търся нови призвания.