ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

4 книги за романтичен неделен следобед

4 книги за романтичен неделен следобед

Снимка: Pexels

Дори и не толкова романтичните момичета обичат да се сгушват на дивана с чаша горещ чай (а защо не и вино) и да се губят в книгите, в които любовта присъства под една или друга форма. Неделните следобеди са толкова подходящи за това. И за любов също. И за споделеност. Дори когато я търсим между редовете, между историите и думите, които понякога сме искали ние да напишем, ние да изпитаме, ние да разкажем.

„Любовен еликсир“ на Ерик-Еманюел Шмит

Изключителен майстор е този френски писател, който може да бъде много кратък, но толкова безпощадно честен в писането си. Това е една от неговите по-кратки истории, за които ще ви е необходим точно един следобед, за да „преглътнете“ буквално на екс този "еликсир". Бившите любовници Адам и Луиз живеят на хиляди километри един от друг – той в Париж, тя в Монреал. В електронни писма те си припомнят раните от общото минало и си разказват новите си авантюри, предизвикват се да открият как се предизвиква любов. Но дали зад тази игра не се крие план? Изобщо – какво е любовта? Химически процес или духовно чудо? Има ли нещо като любовен еликсир за отключване на страстта? Или разполагаме с пълната свобода сами да я избираме? Или както пише Луиз в един от тези мейли: „Най-красивите любовни истории се случват в сънищата“. Дали наистина е така?

Изд. „Леге Артис“

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...