Дори и не толкова романтичните момичета обичат да се сгушват на дивана с чаша горещ чай (а защо не и вино) и да се губят в книгите, в които любовта присъства под една или друга форма. Неделните следобеди са толкова подходящи за това. И за любов също. И за споделеност. Дори когато я търсим между редовете, между историите и думите, които понякога сме искали ние да напишем, ние да изпитаме, ние да разкажем.
„Любовен еликсир“ на Ерик-Еманюел Шмит
Изключителен майстор е този френски писател, който може да бъде много кратък, но толкова безпощадно честен в писането си. Това е една от неговите по-кратки истории, за които ще ви е необходим точно един следобед, за да „преглътнете“ буквално на екс този "еликсир". Бившите любовници Адам и Луиз живеят на хиляди километри един от друг – той в Париж, тя в Монреал. В електронни писма те си припомнят раните от общото минало и си разказват новите си авантюри, предизвикват се да открият как се предизвиква любов. Но дали зад тази игра не се крие план? Изобщо – какво е любовта? Химически процес или духовно чудо? Има ли нещо като любовен еликсир за отключване на страстта? Или разполагаме с пълната свобода сами да я избираме? Или както пише Луиз в един от тези мейли: „Най-красивите любовни истории се случват в сънищата“. Дали наистина е така?
Изд. „Леге Артис“
Има още...
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...
;void(0);){kind=link}
