Дори и не толкова романтичните момичета обичат да се сгушват на дивана с чаша горещ чай (а защо не и вино) и да се губят в книгите, в които любовта присъства под една или друга форма. Неделните следобеди са толкова подходящи за това. И за любов също. И за споделеност. Дори когато я търсим между редовете, между историите и думите, които понякога сме искали ние да напишем, ние да изпитаме, ние да разкажем.

„Любовен еликсир“ на Ерик-Еманюел Шмит

Изключителен майстор е този френски писател, който може да бъде много кратък, но толкова безпощадно честен в писането си. Това е една от неговите по-кратки истории, за които ще ви е необходим точно един следобед, за да „преглътнете“ буквално на екс този "еликсир". Бившите любовници Адам и Луиз живеят на хиляди километри един от друг – той в Париж, тя в Монреал. В електронни писма те си припомнят раните от общото минало и си разказват новите си авантюри, предизвикват се да открият как се предизвиква любов. Но дали зад тази игра не се крие план? Изобщо – какво е любовта? Химически процес или духовно чудо? Има ли нещо като любовен еликсир за отключване на страстта? Или разполагаме с пълната свобода сами да я избираме? Или както пише Луиз в един от тези мейли: „Най-красивите любовни истории се случват в сънищата“. Дали наистина е така?

Изд. „Леге Артис“

Има още...