Момичетата говорят: "50 нюанса сиво"

Ами, без много увъртания ще признаем, че и четирите си купихме книгата, прочетохме я, седнахме да я обсъдим... и я разпердушинихме! Не можем да не споделим обаче, че много се забавлявахме. Ето и какво си казахме.

Ели: Най-бързо продаваната книга в Англия някога – повече и от Хари Потър; най-продаваният роман за Киндел; книгата, която в някои хотели слагат заедно с Библията в стаите, за да вдъхновява посетителите; три модни къщи имат договор с авторката за създаване на едноименна линия бельо, дрехи и аксесоари… Наистина ли еротичните фантазии на една домакиня на средна възраст са толкова общовалидни?

Лу: Скоро се видях с една позната, която живее в Лондон и не се стърпях да я попитам какво мисли за книгата на Е Л Джеймс. Възмутена тя сбърчи вежди и каза :“Като се качиш в метрото, всички седнали лелки са отворили и четат нюансите. Ужас!  Аз не бих посегнала към нея при това условие, изобщо не ме вълнува.“

Куси: Явно сексът с главно С все още тема табу и разтърсва из основи крехкото душевно равновесие и незадоволено подсъзнание на мнозинството.

Лена:  Много повече от обикновено порно и много по-малко от литература. Културен феномен, бих го нарекла, с уговорката, че в него няма нищо чак толкова културно….

Куси: Не мога да си обясня, как в двадесет и първи век подобна книга може да бъде определена, като обсебваща и пристрастяваща от вестник като „Гардиън”.

Ели: Колко трябва да са отчаяни читателките, че това да им се стори сексуална провокация? Вярно е, че все повече жени живеят сами и че много от семейните имат нужда от повече секс, но…

Лу: Това е книга за всички онези жени, които цял живот мечтаят за принца на белия кон. Този, който ще ги намери, ще ги открие в цялата им нищета, ще ги покори, докато „не може да живее“ без тях, ще ги смачква, докато им казва колко са „сладки“, ще им купува скъпи неща, които никога не са имали, а те гордо ще му отказват, докато тайно се надяват той да не приеме отказа им, ще правят всичко, което той поиска от тях, просто защото не знаят какво всъщност наистина им харесва и реално искат от живота си.

Лена: Има нещо, което привлича и увлича в тази книга, и то е разказът за съкровения за всяка жена процес на отдаване, на преодоляване на границите, на откриване на собственото удоволствие. Не по-малко важен е образът на мъжа, който в най-широк смисъл просто знае какво прави. И не на последно място  - тук става въпрос за любов, която полива захарен сироп върху цялата история…

Куси: Набляга на едни от най-важните фактори за умопомрачаващ секс – себеотдаването, очакването и готовността да експериментираш.

Ели: Не знам дали да се притеснявам, но в книгата нямаше нищо, което лично на мен да ми е непознато като преживяване – включително декоративните белезници и камшици. Мисля, че всичко е в рамките на нормалното – или както казват в книгата - „ванила“ (сигурно затова ванилията ми е любимия аромат)

Лу: Това е книга за всички онези жени, които си мечтаят да могат да стигат до оргазъм само с едно докосване точно, защото не познават изобщо оргазма в живота си. А няма как това да се случи, ако в същото време не могат да се изправят и кажат открито какво се случва в тях без да се страхуват. Това са две страни на една и съща монета.

Куси: Тъжно е да установиш, че подобно романче може да „прелъсти целия свят”, но явно в този забързан и лишен от емоции свят, хората имат нужда от еротични преживявания, дори и ако не са от първо лице. Тази книга не е за жени, а за мъже, защото разкрива напълно желанието на жените да бъдат завладявани и обладавани – физически и емоционално.

Лена: За мен това е най-големият грях на 50-те нюанса /впрочем, заглавието е много лоша метафора/ - заблудата, че уж става въпрос за сексуалност, за преодоляване на табута , за свобода,  а то пак си става въпрос за добрата, вехта и позната любов. Любов с малко повече „ох“ и „ах“, с малко повече описания на сивите очи на главния герой, с малко повече задълбаване в определени сексуални практики, но все пак любов.

Лу: Бих казала, доста просто и архетипно. Книгата е проективна до крайност и затова звучи повърхностно, на места глуповато и пресъздава нереалистични образи.

Ели: Добре, на мен ми е ясно защо тя – Анастейжа или на български - Сийчето - обича този красив мултимилиардер. Не ми е ясно защо той обича нея? Една абсолютно посредствена и наивна до малоумност жена, която си обръсна краката и подмишниците за първи път преди да спи с него? И не знае, че хората сънуват секс, и никога не е мастурбирала и губи ума и дума всеки път като го погледне…

Лена: Ами ето - сюжетът е предвидим, стилът – сантиментален, образите –архетипни. Красавицата и звяра, но в по-хард вариант.

Ели: Текстът е елементарен, преводът е слаб (освен на някои от любовните сцени, които явно са по-вдъхновяващи), някои от интерпретациите на преводачката са направо озадачаващи – например изразът „Еба си!“ (в оригинала е holy crap) или думата „ластичка“?

Лу: Познавайки отблизо и високата степен на консервативност на англичаните в секса, не се учудвам, че тази книга в някои хотели била поставяна до библията. Не знам за друго, но книгата може да свърши добра работа на някой продуцент на турски, латино-американски и други сапунени сериали.

Ели: Ако става въпрос за вдъхновяваща порно-класика, предпочитам Анаис Нин. За любовно-криминални романи (защото трилогията за сивото става криминална нататък) – определено Нора Робъртс, а за садо-мазо връзките - филмът „Секретарката“ с Маги Джиленхал – много впечатляващ!

Лена: Аз бих препоръчала „Платформата“ на Мишел Уелбек, доста по-смислена книга… И сексуалните сцени са доста възбуждащи…

Куси: Не бих препоръчала „50 нюанса“, но ако все пак някой реши – погледнете на нея като извор от идеи за нестандартно и горещо чукане!