ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 български стихотворения, посветени на силните жени

5 български стихотворения, посветени на силните жени

Жената е муза на творците от дълбока древност – на нея са посветени най-великите произведения в приложното изкуство, литературата и музиката. Понякога обаче жените успяват да вдъхновят и самите себе си. Прочетете 5 стихотворения, посветени на женската сила, борбеност и смелост.

 

„ЖЕНА”

Блага Димитрова

 

Как тревожно е да си жена.

Красота и усмивка да бъдеш

сред всекидневната сивота.

Вярност – срещу изменчивия вятър,

нежност – в загрубелия свят.

От безбройните земни пътища

най-рискования да избереш –

безразсъдния път на сърцето,

и докрай да го извървиш.

Твоя единствена радост да бъде

радост да даваш… Да бъдеш в нощта

светло прозорче, което чака.

И непростимото да простиш,

и да градиш живот от отломъци.

Отговорност е да си жена.

Бъдещето да носиш в утроба.

Да продължиш в един детски вик

дългата мълчалива целувка.

Да превърнеш във вечност мига.

Твойте прострени ръце за прегръдка

люлка да станат на нов живот.

Нощем над него безсънна да тръпнеш,

светла като звездоокия свод.

Всяка детска усмивка – със бръчка

да заплатиш и във косите със скреж.

Сълза по сълза на новото стръкче

своята хубост да предадеш.

Нищо за себе си да не оставиш.

Саможертва е да си жена.

 

Прочетете също...

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...