ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 български стихотворения за есента

Есента често буди меланхолични настроения и блянове по отминалото лято. Пъстрите й цветове обаче вдъхновяват творците да създават съвършени произведения в художественото изкуство, в литературата, във фотографията.

Днес ви представяме  5 български стихотворения, уловили есенния вятър между редовете си... 

ЕСЕН

Иван Вазов

 

Гонят се в златната есен

лист подир лист от дървята,

рони се песен след песен

и на певец из душата.

 

Ронят се дните ми бледни:

всякой ден: „Сбогом“ на радост

някаква ил на последни

блянове, сенки от младост.

 

В тиха скръб гледам към заник,

гледам как слънце ще зайде…

Скоро и ази, тук странник,

негли ще чуя зов: „Хайде!“

Прочетете още…

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...