ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 български стихотворения за есента

ЕСЕННА ПЕСЕН

Елисавета Багряна

Дали да сегна да откъсна

последния останал лист

на тази есен късна?

О, дни, изнизани мъниста,

в калта на пътищата разпиляни,

и вие, вечни, живи мои рани…

 

Не ме научихте на нищо

и нищо може би не струвате,

щом още мога да сънувам

и в сънищата си да вярвам —

и връз измамите изнищени

да мятам златната совалка

с новоизсукана надежда.

 

Не знам дали от тази прежда

за мачтата платно ще стане

на някогашната ми ладия,

с която (както в старите балади)

да стигна в светлото пристанище

на някаква любов…

 

Но знам — ще стане златоткан покров,

под който сладко ще сънувам

съня, от който няма будене,

— и в който няма и заблуди.

И още…

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...