ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 български стихотворения за есента

ЕСЕН

Неизвестен автор*

 

Дърветата умират прави,

отронват бавно своите листи,

литнали нагоре към земята, а

устремът надолу ги задържа.

 

Това прочетох някъде,

останалото го измислих,

докато в далечна есен,

отмиваща студа на лятото,

редях скупчените си спомени.

 

Желето на заглъхналите думи

и ехото на мислите — не мои

във хаоса от истински илюзии,

които сграбчваха неистово

остатъка от есента —

внезапно лумнаха във стих.

 

*Стихотворението е публикувано през 1985 г., във в. "Пулс", и е акростих (прочетете първите букви отгоре надолу). Във вестника то е подписано с името на Маргарита Петкова, но тя отрича да е авторът му.

 

5 български стихотворения, посветени на силните жени

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...