Есента често буди меланхолични настроения и блянове по отминалото лято. Пъстрите й цветове обаче вдъхновяват творците да създават съвършени произведения в художественото изкуство, в литературата, във фотографията.
Днес ви представяме 5 български стихотворения, уловили есенния вятър между редовете си...
„ЕСЕН“
Иван Вазов
Гонят се в златната есен
лист подир лист от дървята,
рони се песен след песен
и на певец из душата.
Ронят се дните ми бледни:
всякой ден: „Сбогом“ на радост
някаква ил на последни
блянове, сенки от младост.
В тиха скръб гледам към заник,
гледам как слънце ще зайде…
Скоро и ази, тук странник,
негли ще чуя зов: „Хайде!“
Прочетете още…
Каролина Касабова
Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...
;void(0);){kind=link}
