Когато говорим за филми, създадени по книги, винаги искаме първо да прочетем написаното, а след това да гледаме как я пресъздава режисьорът. По-лесно ни е да сравняваме, да критикуваме и да зачеркваме, особено екранизациите, особено когато книгата е била изключително завладяваща. Понякога обаче именно филмите ни вдъхновяват да разгърнем страниците на вече написаните от някой друг истории, за да им се насладим още повече. Или най-малко - да си припомним вече прочетеното.
„Гениалната приятелка“ – Елена Феранте
Вероятно сте попадали на едноименния сериал на HBO GO, създаден по тетралогията на италианската писателка Елена Феранте, която вече е издадена изцяло на български. И ако сте гледали първо двата сезона на екранизацията, без да сте се докосвали до завладяващия език на Феранте, си подарете това удоволствие. Сериалът е изключително добре направен, може би защото самата писателка е част от сценарния екип, може би защото сред изпълнителните продуценти е гениалният Паоло Сорентино, може би заради изцяло италианския каст, но несъмнено си заслужава да проследите и чрез книгите (а и в сериала са застъпени само първите две) историята на Лену и Лила заедно с всичко онова, което си дават, но и взимат чрез приятелството си, в онзи беден и прашен Неапол, в който обезличаването и мизерията са по-силни от любовта. Понякога.
Изд. Colibri
Има още...
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...