Неделен книжен клуб

5 книги, които да прочетете през романтичния февруари

Любов между страниците

Независимо дали се лутаме между поредния неуспешен опит за любов, или се радваме на споделеност, февруари винаги ни изпълва с надежда за любов и ни припомня, че някъде дълбоко крием онази романтична страна, която обичаме да потискаме. Но в книгите лесно ни се получава с любовта, нали? Независимо под каква форма е, в чии думи се е приютила и докъде ще я отведе финалът на всяка една история. Точно сега, този месец, имаме нужда малко повече от нея. Не съм избрала нови книги, по-скоро находки от книжарниците, които винаги свързвам с любовта и които чета дори когато съм й сърдита.

„Норвежка гора“ на Харуки Мураками

Заедно с „Кафка на плажа“ това може би е един от най-любимите ми романи на японския писател. Прочетох го след много други негови неща, но този роман, изпълнен с мистерия, сюрреализъм, секс и любов, разбира се, доказва, че Мураками умело си играе с нашите собствени емоции, които отключват някои моменти в книгата. А в нея има и страст, и непреодолимо желание, и раздяла. Защото никога не можем да имаме или само хубавото, или само лошото.

„Знаеш, че има различни видове бисквити, някои ти харесват, други не. Изяждаш всички, които харесваш, и остават само онези, които не обичаш особено. Винаги, когато се случи нещо неприятно, се сещам за това и си казвам: „Сега просто трябва да излапам тези и всичко ще е наред.“ Животът е кутия за бисквити.“

Има още...


„Уна и Селинджър“ на Фредерик Бегбеде

„За да се напише една красива история, в която едно-момче-среща-едно-момиче, желателно е момчето да срещне момичето“, пише в своя роман, основан на факти, но и плод на неговото въображение, парижкият бохем. Въпреки това, ако досега тази книга не ви е попадала, потърсете я, дори и да не сте фен на Бегбеде, защото тук той показва далеч по-романтичната си страна, а не онази циничната, която обикновено ни натрапва, дори и в класиката „Любовта трае три години“. В „Уна & Селинджър“ той ни връща в миналото, в следвоенните години, за да ни срещне с Уна (петнайсетгодишната дъщеря на големия американски драматург Юджийн О’Нийл и бъдеща последна съпруга на Чарли Чаплин) и начинаещия по това време автор на любимия на няколко поколения роман „Спасителят в ръжта“ Джери Селинджър, тогава на 23 години. И да ни разкаже за тяхната неосъществена любов – нежно, деликатно, с уважение и обич. Да ни разкаже и по малко за Труман Капоти и за несравнимия Чаплин, да каже по няколко думи и за Скот Фицджералд и Ърнест Хемингуей.

Има още...


„Вкусът към живота“ на Франсоаз Саган

Обичам да я чета, обичам и лекотата, с която борави с думите и преминава през крайни състояния. Лекотата, с която умее да използва любовта или по-скоро страстта не само към живота, не само към другия, но и към самата любов. И въпреки че може би свързвате името на Саган с „Добър ден, тъга“, романите, които пише след това, не по-малко разкриват част и от самата нея. Тя винаги намира начин да се прокрадне като сянка зад героите си. Прави го и тук, в този роман, който разказва как се ражда и умира една страст. Люсил среща Антоан, двамата се влюбват, разделят се с дотогавашните си партньори и заживяват заедно. Но любовта е колкото сладост и страст, толкова и болка, разпадане... Дотолкова, че понякога се питаме дали искаме да я изживеем наистина, или само да я помечтаем?

И още...


„Попитай сърцето“ на Амели Нотомб

„Да се влюбиш през зимата не е добра идея. Симптомите са по-възвишени и по-болезнени“ – тези думи от книгата й „Зимно пътуване“ винаги се прокрадват в съзнанието ми. Особено когато си позволя да се влюбя точно сега, когато слънцето не е достатъчно, за да направи несподелеността по-малко непоносима. Но пък кога любовта ни е питала... В „Попитай сърцето“ писателката, която някак си представям, че винаги трябва да се чете в компанията на чаша шампанско (макар и да не обичам), разказва за Мари, красива и суетна млада жена, чиято единствена цел е да буди възхищение и завист. Една неочаквана бременност обърква живота й и тя изпада в депресия. Следва историята на дъщеря й Диан, която на свой ред буди възхищението на околните и… завистта на майка си. Следва и разрушителната връзка на Диан с Оливия. Това е роман, който разгражда мита за майчината любов, роман за трудното израстване на едно лишено от обич дете, за това как ревността преминава в завист и любовта в омраза. Амели Нотомб, която понякога е обвинявана в повърхностност, се спуска в тази своя творба до дълбоките пластове на човешкото его.

И още...


„Ако ти знаеше...“ на Елчин Сафарли

„Любовта не може да преодолее потока на живота. Може би защото любовта е самият живот.“ „Ако ти знаеше...“ е книга за необятната женска душа, за надеждата и избора, защото можеш да намериш ново място, в което да живееш, можеш да се примириш с болестта и със самотата, можеш да се научиш да мълчиш или да говориш чужд език, да усвоиш рецептите на удивителни екзотични ястия, да се сприятелиш с морето и с едно бездомно куче, можеш да погребеш миналото или да се сдобриш с него... Но никой не може да ти отнеме мечтите и надеждата за любов. „Ако ти знаеше...“ е историята на едно женско отчаяние, една история за чувства, съмнения, очаквания и за онези огромни страхове, които често ни помагат да започнем живота си отначало.

 

И още 4 книги за любовта