Неделен книжен клуб

5 книги на Милан Кундера между смеха и забравата

Днес той щеше да навърши 95 години

5 книги на Милан Кундера между смеха и забравата

Снимка: Sophie Bassouls/Sygma via Getty Images

Миналата година се разделихме с  един от най-забележителните автори на нашето съвремие - Милан Кундера, който днес щеше да навърши 95 години. Писателят, който твърди, че в наши дни, за да бъдеш оптимист, трябва да бъдеш ужасен циник, доживя да види света в условия на тотална карантина, а Европа във война, след като през целия си живот яростно защитаваше свободата като висша цивилизационна ценност във всичките й форми. 

***

Милан Кундера е роден  в Чехословакия, но от 1975 година живее във Франция, след като гражданството му е отнето от комунистическия режим. Неговите книги ни потапят в смешни любови, канят ни на валс на раздяла, карат ни да търсим щастието между смеха и забравата и ни разкриват непосилната лекота на битието. Бавно се чете Милан Кундера, но още след първата негова книга, до която се докоснете, ще искате да отгърнете и следваща, и следваща...

Днес ви представяме едва пет от тях (изд. Colibri).

„Шегата“

Не само защото писателят е роден именно в Деня на шегата, започваме с тази книга, в която шегата има странно чувство за хумор, както самият живот, в който тъжното и смешното не спират да се надпреварват. В романа също, а историите в него отново са свързани с връщането към корените, властта, абсурдността на системата и младостта в различните й форми. Теми, които често вълнуват Кундера и неговите герои, оставяйки усещането, че „всички случки в живота имат и някакъв смисъл, означават нещо; че животът чрез собствения си ход ни разказва нещо за себе си, че постепенно ни разкрива някаква своя тайна, че се изправя пред нас като ребус, чийто смисъл трябва да се разгадае…“

Има още...


„Празникът на незначителността“

Книгата, която някои определят като нещо средно между роман и фарс, ни провокира да спрем да търсим значимото и смисъла във всяко нещо. Точно обратното, писателят ни кара да преоткрием незначителното дори там, където не можем или не искаме да го видим, защото понякога то е най-прекият път към щастието. „Често е необходима смелост, за да го разпознаем в подобни драматични условия, за да го назовем с името му. Но не става дума за разпознаване, трябва да обичаме незначителното, да се научим да го обичаме. Тук, в този парк, пред нас, погледнете, приятелю, то ни се представя в цялата си очевидност, в цялата си красота. Да, красота.“

Има още...


„Книга за смеха и забравата“

Както пише в анонса: „Тази книга е роман под формата на вариации. Всяка нова част следва предишната като различните етапи на пътешествие, което ни води във вътрешността на една тема, после на една мисъл, после на една-единствена все по-необятна ситуация. Това е роман за смеха и за забравата, за забравата и за Прага, за Прага и за ангелите.“ Прага през 70-те, приютила страстта, сбъдваща фантазии и сексуални приключения, разбиваща табута, но измъчвана от спомени.

И още...


„Непосилната лекота на битието“

Един от най-известните романи на Милан Кундера отново ни връща в Прага, за да ни отведе в артистичния и интелектуален живот на чешкото общество от Пражката пролет през 1968 г. Героите са различни, многолики и потайни – от Томаш, хирург прелюбодеец и неговата съпруга Тереза, фотографка, измъчена от изневерите на съпруга си, през любовницата на Томаш – Сабина, свободолюбива художничка и нейният любовник Франц, до Шимон, отчуждения син на Томаш от първия му брак. Те се лутат между любовта, страстта и секса и усещането, че мигът е краткотраен и никога не може да бъде повторен. „И тук се крие причината човек да не може да постигне щастието, защото щастието е копнеж по повторението.“

„Валс на раздяла“

„Ако нещо ме е отвращавало у човека, то е умението му да скрие жестокостта, низостта и ограничеността си под маската на сантимента“, пише в книгата си Кундера, който прави поредна равносметка на противоречивата човешка природа. Чрез делничните истории на напълно различните един от друг герои, между техния личен ад и безизходицата, в която живеят, той ни провокира да открием оптимизма и надеждата точно тогава, когато е почти невъзможно да ги достигнем. Защото границата между добро и зло понякога е много тънка и ние само можем да изберем от коя страна да застанем.

 

4 книги на Ървин Ялом, които ще ви помогнат в труден момент