В Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност се оставяме в ръцете на писателите на днешното време.

Някои го събират в собствено „времеубежище“, други го търсят някъде между миналото и настоящето, трети го измерват с любовта, но всички те ни дават възможност да намерим своето време. Време само за нас и думите, в които бягаме, думите, в които се намираме, думите, от които ни е страх, но най-вече думите, които ни носят надежда.

„Времеубежище“ на Георги Господинов

Почитателите на автора на „Естествен роман“ и „Физика на тъгата“ дълго очакваха новия му роман и той се появи най-неочаквано точно по време на изолацията. Издателят му Манол Пейков споделя, че мнозина са ги съветвали да отложат излизането на книгата, но тя е факт и от месец е в ръцете ни, защото, както той казва: „В най-тежките и най-мрачните епизоди от историята на човешкия род винаги са ни спасявали думите“. Точно сега точно на време се появява това „Времеубежище“, в което се приютяваме в този неделен следобед. А за неговото представяне няма нищо по-хубаво от думите на самия писател.

„Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, сплитащ сатира и носталгия, история и ирония. За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом“, споделя Георги Господинов.

Има още...