Неделен книжен клуб

5 книги на съвременни български автори, които трябва да прочетете

Да отбележим 24 май

В Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност се оставяме в ръцете на писателите на днешното време.

Някои го събират в собствено „времеубежище“, други го търсят някъде между миналото и настоящето, трети го измерват с любовта, но всички те ни дават възможност да намерим своето време. Време само за нас и думите, в които бягаме, думите, в които се намираме, думите, от които ни е страх, но най-вече думите, които ни носят надежда.

„Времеубежище“ на Георги Господинов

Почитателите на автора на „Естествен роман“ и „Физика на тъгата“ дълго очакваха новия му роман и той се появи най-неочаквано точно по време на изолацията. Издателят му Манол Пейков споделя, че мнозина са ги съветвали да отложат излизането на книгата, но тя е факт и от месец е в ръцете ни, защото, както той казва: „В най-тежките и най-мрачните епизоди от историята на човешкия род винаги са ни спасявали думите“. Точно сега точно на време се появява това „Времеубежище“, в което се приютяваме в този неделен следобед. А за неговото представяне няма нищо по-хубаво от думите на самия писател.

„Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, сплитащ сатира и носталгия, история и ирония. За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом“, споделя Георги Господинов.

Има още...


„Хавра“ на Захари Карабашлиев

Въпреки че повече от вас го свързват с романа „18% сиво“, по който тази година се появи и филм, на мен доста по-любима ми е „Хавра“. Една книга, в която се сблъскват две епохи. Книга, която въплъщава в себе си всяко едно от значенията на думата „първоизточник” и съчетава елементи както на напрегнатия ноар, така и на историческата хроника. В нея социалното е пречупено през водовъртежите на сърцето, а динамичният и заплетен сюжет разказва за мъж, готов на всичко в името на истината, и за жена, бореща се за любовта си. Може ли една необикновена любов да подпали искрата на война? Истината до свобода ли води, или до смърт? В „Хавра“ история и настояще се преплитат, факт и фантазия се смесват със смели щрихи, но и една неподправена интимност.

Има още...


„Остайница“ на Рене Карабаш

Романът е написан в постмодерния стил на писане „поток на съзнанието“, който ни води през настоящето, но често ни връща и в миналото. Стиска за гърлото тази история, усеща се болката, усеща се любовта, дори ако любовта е равна на смърт. Това е история за човека отвъд пола, отвъд думите "син" и "дъщеря", "мъж" и "жена", за човека, събрал гнева и милостта на Господ в своите 21 грама душа. Тя ни отвежда при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги обличат в мъжки дрехи. В този патриархат смъртта е постоянна гостенка почти на всеки дом. И това не е мит, а истина, която пълзи на не повече от 600 км от България. Тази истина не е чужда, това е нашата истина.

И още...


„Митология на прехода“ на Алек Попов

„Никога не съм си поставял задачата да бъда хроникьор на епохата. Това са всъщност моите рефлексии на действителността. Хроника на въображението, забило по дивите пътища на свободата – без спирачки, без табута. Документи за странните движения на фантазията, провокирани от революционните по мащаб и интензитет промени в обществото. Моят начин да оцелея“, споделя авторът, като това е трето и допълнено с още два разказа издание, които ни връщат в 90-те, когато „хората не се страхуваха да бъдат свободни“. „Абсурдните на пръв поглед ситуации представляват алегория на обичайните, ежедневни явления и единствено дремещите в човека несъзнавани безпокойства ги преобразяват в необикновени и фантастични събития“, казва за книгата проф. Малгожата Внук.

И още...


„Живот в скалите“ на Мария Лалева

„Във всеки човек под ясното слънце, момиче, живеят и демони, и ангели. Но само от теб зависи кои ще видиш и с кои ще си имаш вземане-даване. Ангелите са по-мълчаливите. Защото говорят на език, различен от страха, егото и суетата. Ще ги познаеш по тишината. И не бъркай мълчанието с тишината. В тишината винаги има любов. А мълчанието много често е просто страх“, пише в книгата си писателката. Някои може би я препрочитат за пореден път, а други тепърва ще се докосват до нея. До тази драматична история, която се движи между философията и притчата, между живота и смъртта, за да ни провокира с въпроси, за да намираме лични отговори, за да преживеем най-силните човешки емоции – от сълзи до смях, от страдание и усещане за загуба до тържество на красотата, любовта и истината.

 

За книгите и удоволствието от "бавното живеене"